Взаимоотношенията на смешното с тревожността са известни още от Бергсон, Фройд и Чаплин, а след Бъстър Кийтън, У. К. Фийлдс, братята Маркс и мнозина други днес, Уди Алън създава в тази област изключителни образци. Бурлеската се превръща в последния пристан на инстинкта за самосъхранение.
Все пак искам да предупредя несвикналия с моя тип смешки читател: продължавам да бъда напълно отдаден на въжделенията, които осмивам и нападам в книгите си, за да подложа на изпитание тяхната здравина и неизменност. Откакто пиша, иронията и хуморът винаги са били за мен начин да изпитвам автентичността на ценностите, изпитание с огън, на което вярващият подлага своята дълбока вяра, за да излезе тя от него по-усмихната, по-самоуверена, по-величествена.
Романът първоначално е написан под заглавието „Цветовете на деня“ през 1952 година. Той е в основата на холивудски филм, под заглавие „Мъжът, който разбираше жените“ с Хенри Фонда и Лесли Карън в ролите на „съвършената двойка“. Романът е преработен под заглавието „Лиричните клоуни“ през 1979-а — годината, в която се самоубива Джийн Сибърг…
На 2 декември 1980 година Ромен Гари се застрелва. Оставя писмо до издателя си: „Никаква връзка с Джийн Сибърг. Умоляват се страстните любители на разбитото сърце да се насочат другаде“.
Няма по-силна памет за един писател от творбите му.
„Колкото до вечността, тя може само да си мечтае да има кожа на жена, ръка на мъж, човешки устни, тя е тук, огромна, празна, безсмислена и попитайте я какво не би дала, за да се превърне просто в целувка?“
„Човек върши най-големите мръсотии, не когато си събуе панталона, а когато си облече смокинг.“
„Аз съм що-годе. Що-годе човек, що-годе живот, който си мечтае за един що-годе свят и едно що-годе общество. И именно това се нарича цивилизация: преследването на що-годе. А щом на човек му се прииска да стигне отвъд що-годе, вече попада в нечовешкото. Отвъд що-годе се озоваваме при Хитлер и при Сталин. Отвъд що-годе се озоваваме при всичко враждебно към човека. Единственото, което не е що-годе, е смъртта.“
„Когато човек е изправен пред атомната бомба, да избухнеш в смях, не е лош начин да избухнеш.“
„Трябва да се обезврежда! Това е то, хуморът!“