Алфонс Доде

Алфонс Доде (1840–1897), роден в Ним, учил се в Лион и отначало учител в една провинциална гимназия, е проникнат едновременно от лъчезарната веселост на провансалския живот и от тъгата на своите първи стъпки в живота. Установил се в Париж, той не забравя своята родна Прованс, чиито събития и люде често се появяват в разказите му; но той се старае особено да рисува парижкия живот с неговите разнообразни изгледи и противоречия. След „Историята на едно дете“ (1868), първата част на който е автобиография, и „Тартарен от Тараскон“ (1869) се появяват: „Жак“ (1876), „Фромон Млади и Рислер Стари“ (1878), „Набаб“, „Крале в изгнание“ (1879), „Нума Руместан“ (1880), „Безсмъртният“ (1888), романи от „съвременната история“, съставени от отделни картини, които се заместват по-скоро, отколкото се следват и се развързват. „Евангелистът“ (1883) и „Сафо“ (1884) са написани по друг мощен и сбит начин.

Характерното у тоя прекрасен писател е сътрудничеството на въображението, озарено от лъчите на южното слънце, и на чувствителността, които се вълнуват от всички облици, що добива страданието в пожертвувани съществувания. Неговите романи, които отразяват най-бляскавия съвременен живот, откриват същевременно изгледи към печални сиромашки кътища. С някаква мека нежност, която кара да го сравняват с Дикенс, Алфонс Доде е съумял да разкаже съдбата на смирените, на несполучилите, на всички ония, които са жертва на нашия трескав и свръхнажежен живот. Той е наблюдавал много съвременния тип на пропадналия човек, или, както казват, на „несретника“: такива са фалшивият поет Амори д’Аржантон и особено актьорът Делобел. Най-после Алфонс Доде е въплътил в личността на Тартарен южната природа, с нейните лесни възторзи, с нейните самоизмами и постоянен мираж. Така той е създал един станал популярен тип, чието собствено име е станало нарицателно.

В драмата, той е дал една образцова творба на сдържаното изкуство и вълнение: „Арлезианката“ (1872). Освен големите му романи, на Алфонс Доде дължим още малки разкази, всички бляскави по изящност и чувствителност: „Писма от моята мелница“ (1869), „Понеделнишки разкази“ (1873), които скоро станаха класически в повестта.

* * *

Децата, — и то нещастните деца, — интересуват най-вече автора. С необичайна нежност и любов рисува той тъжните им личица. Никой писател преди него, освен Дикенс, не се е надвесвал с по-голяма симпатия над измъчените им отрано и завинаги души. Никой не е разбрал и предал страшните драми, които смущават страхливите им съществувания. Защото мъките, изпитани в ранни години, помрачават целия живот. И най-щастливият човек не може да забрави печалното си детство.

По Рене Думик

 

 

5,7 Жак
Jasque,


Издание:

Автор: Алфонсъ Доде

Заглавие: Жакъ

Преводач: Георги Д. Юруков

Език, от който е преведено: френски

Издание: второ

Издател: „Д. Юрукова“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1943

Тип: роман

Националност: френска

Редактор: Георги Д. Юруков

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6141