Британи Чери
Въздухът, който той диша

Бях предупредена за Тристан Коул.

„Стой далеч от него“, казваха ми хората.

„Той е жесток.“

„Студен.“

„Повреден.“

Беше толкова лесно да осъдиш един човек заради миналото му — да погледнеш към Тристан и да видиш чудовище, но аз не можех да го направя. Трябваше да приема останките, които продължаваха да живеят в него, защото и в мен самата имаше такива.

И двамата бяхме празни.

И двамата търсехме нещо друго. Нещо повече.

И двамата искахме да съберем разбитите парчета от вчерашните ни дни.

Тогава може би щяхме да си спомним как да дишаме отново.