Филип Рот
Възмущение

Американският писател Филип Рот печели Националната награда за художествена литература още за първата си книга „Сбогом, Колумб“ (1959). „Провинциален живот“ (1986) му носи Националната награда на критиците, а през деветдесетте години печели четири големи литературни награди: Националната награда на критиците за „Наследството“ (1991), наградата ПЕН/Фокнър за „Операция лихвар“ (1993), Националната награда за художествена литература за „Театър Сабат“ (1995) и наградата Пулицър за художествена литература за „Американски пасторал“ (1997). Следва Наградата на англоговорещата общност за „Омъжих се за комунист“ (1989). През същата година получава Националния медал за изкуство в Белия дом, а през 2000 г. публикува „Петното“ — роман, с който завършва трилогията си за идеологическите етноси в следвоенна Америка. За „Петното“ Рот получава втората си награда ПЕН/Фокнър, както и британската награда У. Х. Смит за най-добра книга на годината. През 2001 г. е удостоен с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература — Златния медал, присъждан на всеки шест години за цялостно творчество.

Филип Рот е тазгодишният носител на международната награда Man Booker (28.05.2011)

Този великолепен и смущаващ роман на Филип Рот задълбава в неизследвани кътчета на една щедро експлоатирана, но едностранчиво интерпретирана епоха — 50-те години на XX в. в САЩ, време на война и неспокойствие в нравите. Рот глозга скелета на човешката психика, по който са полепнали болезнени спомени за преживени драми и очакване за неизбежна смърт. Или поне така възприема живота 19-годишният разказвач в романа — Маркъс Меснър, син на месар от Нюарк. Бащата е прекомерно грижовен и вместо да даде на сина си подкрепата и увереността, от които младежът се нуждае, го прогонва в колеж извън родния Нюарк. Маркъс е несъзнателно повлиян от страховете на баща си — перспективата да се озове на фронта в Корея оставя дълбока диря в мотивацията му за живот. Колежът не му осигурява убежището, което търси — тук чувствителният и дисциплиниран младеж се оказва изправен пред статуквото и ограниченията на един друг, непознат нему свят. Дори любовта не е такава, каквато я чертае въображението му. „Възмущение“ е разказ за неопитността, глупостта, интелектуалната съпротива, посвещаването в интимността, смелостта и грешката.