Върху основата на контраста между отсъствието на каквато и да било емоция и миражите, породени от славата, Мишел Уелбек (истинският) предлага една история, която се отличава със сила, хумор и несъмнена изобретателност.
Уелбек плавно и с изключителна вещина гради своя роман, който е може би най-завършеният по форма, със сигурност — най-ироничният, и без съмнение — най-задълбоченият.
Роман — обобщение и равносметка на съвременния свят, автопортрет и стъписващ философски лабиринт: „Карта и територия“ на Мишел Уелбек е забележителна творба.
С „Карта и територия“ писателят прониква в съвременните артистични среди. Очакването е да избухне бомба, а в действителност избликва фойерверк от хумор, сарказъм и меланхолия.
Великолепно съчетание от разкрепостеност на ума, унищожителна ирония и морални търсения.
С неизчерпаемата смяна на перспективите, с богатството на детайли, със своята сила и болка тази книга напомня „Портите на ада“ на Роден. Нейният замисъл, патосът, абсолютната й безкомпромисност и поетичност напълно съответстват на отговора, който Маларме дава на анкетата на Жюл Юре: „Според мен участта на един поет в това общество, което не му позволява да живее, е да се усамоти, за да извае собствения си надгробен паметник“.
Всеки нов роман на големия френски писател Мишел Уелбек е световен бестселър. След „Разширяване на пространството за борба“ (1994), „Елементарните частици“ (1998), „Платформата“ (2001) и „Възможност за остров“ (2005) неговата последна творба — „Карта и територия“, е поредното доказателство за редкия му белетристичен талант и майсторство.
Романът „Карта и територия“, в който Уелбек описва собствения си трагичен завършък, му носи през 2010 г. най-престижната френска литературна награда — „Гонкур“.