Алберто Моравия
Римлянката

Блясъкът и цинизмът на Рим по времето на Мусолини са декор на може би най-добрата и най-известна книга на Алберто Моравия — „Римлянката“. Това е историята на Адриана, обикновено момиче без друго богатство освен красотата си, което позира голо за художник, приема подаръци от мъже и не може да определи момента, в който да замени дома и семейството си с живота на проститутка.

„Римлянката“ — един от малкото романи на XX век, които могат да бъдат сравнявани с тези на Достоевски разказва историите на студента Джакомо, провален революционер, който отказва да признае любовта си към Адриана; на зловещия образ на Астарита, агент на тайната полиция, обсебен от идеята за Адриана; и разбира се на грубия брутален престъпник Сонзоньо, който се отнася с Адриана като с негово лично притежание. В рамките на тази история на страст и предателство Моравия спокойно раздира воалите на гордостта и арогантността, които крият прояденото сърце на италианския фашизъм.

Алберто Моравия, с истинско име Алберто Пинкерле, е италиански писател от световна величина, наричан „баща на италианския неореализъм“.

Първият му роман „Безразличните“ е издаден когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия вече управлява Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.

Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният от които е „Римлянката“. Творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог.

През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми, като „Чочарка“, „Конформистът“, „Римлянката“.