Свети във морето

на детските игри

бисерче, което

ни прави по-добри…

Съдържание

Тази книга за тебе е, мило дете,

най-послушно от всички дечица.

В нея има пет приказки — по една за петте

пръста на твойта ръчица.

 

И така, да започнем! Виж в бялото как

нещо мярка се там, зад шубрака.

Туй е първата приказка — тя дава ти знак,

че вече не може да чака!

 

А каква е таз смешна

опашка в раница,

ще разбереш на

осмата страница.

А след първата приказка, цяла във сняг,

иде втората, сънно-сънлива,

която разказва за Огито как

уж заспива, а все не заспива.

 

Ето го тука в

свойто креватче.

Сънчо му чука,

той не чува обаче.

(Но такава почти

си картинка и ти,

когато всички

заспали са вкъщи,

а ти блещиш очички,

караконджоло същи!)

Вече Огито спи. Всичко значи е в ред.

Но тез ноти какви са, позна ли?

Туй е третата приказка. Със златен тромпет

тя изпраща ти нощни сигнали.

 

А това е лъжата,

виж каква е космата

и как нещо ти вика

и се плези от плика!

(Но макар да се плези

и да скача така,

знай: и тя е от тези

с много къси крака.)

Досънуване, Светльо! Тромпетният звук

стихва в сънната златна алея.

И четвъртата приказка почва оттук —

ето Росето влиза във нея.

 

Тук то уж разговаря

с пожарникаря.

А пък той е пак то!

Как така и защо?

Щом отговор трябва ти,

влез в лунната стая

и ще видиш там работи,

и по-чудни от тая!

Сбогом, старо пиано с раздрънкан клавиш!

Сбогом, гости във лунни воали!

Вече петата приказка почва и виж,

морски вятър косата ти гали.

 

Там в морето две глезли

до глезени влезли,

пищят и крещящ

по-навътре не щат…

Цялата смяна

си умира от смях,

само нашта Лиляна

не поглежда към тях.

Отгатни, какво иска

и где бърза така,

като знаеш, че стиска

пет стотинки в ръка?!

И така с тази случка край морския бряг

петте приказки свършиха вече:

пиана, сънни стаи, жълти есени, сняг —

всичко, всичко се стапя далече…

 

Но гледай ги, ето,

подсмърча мечето,

котараци и мишки

те изпращат с въздишки,

кенгурутата плачат,

бърше сълзи кълвачът…

Кой, кажи ни, е смятал, че

тъй ще свършим, с тъга?

Затова ти, приятелче,

обещай им сега,

че за сълзи и смях

ще бъдеш със тях

поне докогато ръчицата

ти е колкото таз на корицата!


Информация

Издание:

Автор: Валери Петров

Заглавие: Пет приказки

Издание: пето (не е указано)

Издател: ИК „Пан“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Тип: Приказки

Националност: Българска

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Редактор: Костадин Костадинов

Художник на илюстрациите: Мирослава Николова

ISBN: 954-657-514-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1607

История

  1. — Добавяне

Библиоман