Преди да открие какво е търсено в двата разкопани гроба и дали двете стари моми са загинали при злополука („Във вечната гора“), преди да разследва — разбира се, успешно — убийства, вършени в продължение на петдесет години („Ветровете на Нептун“), и преди да приключи с аферата с изрисуваните по парижките врати четворки („Бягай и не бързай да се връщаш“), комисарят Адамсберг за пръв път се появява в Криминалната бригада на френската полиция в Париж, когато се заема със странния случай на човек, чертаещ сини кръгове по улиците. Кръговете ограждат на пръв поглед невинни дребни предмети, но Адамсберг подозира нещо нечисто. И предчувствието не го лъже — една сутрин в поредния син кръг полицаите намират труп. Докато комисарят довежда до блестящ край това свое първо разследване в Париж, читателят се запознава с океаноложката Матилд Форестие, често споменавана в следващите романи, и научава нещо повече за особената връзка между Адамсберг и неговата Камий.