Епичен разказ за Древен Рим от авторката на бестселъра „Птиците умират сами“

Макар че политиката и войната са безспорна територия на мъжете, жените използват своя ум и чар, за да установят влиянието си извън своята традиционна сфера. Безскрупулната златоока царица Клеопатра приема Антоний в двора и леглото си, но не и в сърцето си. Първо владетел и едва след това жена, тя има едно-единствено желание — да качи сина си на опразнения трон на неговия баща — Юлий Цезар. Октавиан също има силна жена до себе си — прекрасната му съпруга, гарванокосата Ливия Друзила, която се научава да държи тихомълком властта и да помага на мъжа си в борбата му за надмощие. И докато интригата се развива към неизбежната си развръзка — със сражения по суша и море, — заговорите и убийствата, любовта и политиката се свързват неразривно помежду си.

Мащабна и завладяваща сага, изпълнена с живот и внимание към римските обичаи и ежедневие, както и с религиозните, сексуални и обществени порядки на епохата. Маккълоу успява да улови неспокойния, изпълнен със страсти дух на Древен Рим.

Пъблишърс Уикли

Съдържание

Антоний и Клеопатра 4,6

Antony and Cleopatra,
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

Речник

Caliga — Отворена легионерска обувка, по-здрава от сандала и завързвана около глезените. Дебелата кожена подметка се подковавала с метални кабари и по този начин кракът се издигал над земята и се предпазвал от камъчета и тръни. Тъй като обувката била открита, кракът не се спарвал и оставал здрав. В лошо време легионерът допълнително предпазвал краката си с дебели чорапи или заешки кожи.

Confarreatio — Най-старият и най-стриктен от трите вида римски брак. Вил е доста непопулярен поради две причини — не давал абсолютно никаква свобода на жената и на практика не допускал възможността за развод.

Contubernalis — Млад римлянин от благородно потекло, отбиващ задължителна едногодишна военна служба като помощник в щаба на военачалника. Тази служба била първа стъпка към политическа, а не към военна кариера.

Curator annonae — Магистрат, отговарящ за доставката на зърно.

Glans, glandes — Жълъд, снаряд със същата форма, изстрелван от прашка.

Hostis — Държавен враг. Обявеният за такъв бивал лишен от собственост и граждански права.

Imperium maius — Неограничена военна и административна власт, отстъпваща по мащабите си единствено на диктаторската, независимо дали в Рим или в някоя провинция. Първоначално се е давала рядко, но през последните години на републиката Сенатът я присъждал на доста видни политици.

Irrumator — Смъртна обида — мъж, правещ фелацио на колене.

Maiestas — „Малка“ измяна. „Голямата“ измяна (perduellio) се наказвала с изключително жестока смърт, докато maiestas можела да се размине с изгнание от Рим и конфискуване на цялото му имущество.

Medicus — Каламбур от medius (среден) и medicus (доктор), така наричали средния пръст, използван за ректално туширане.

Mos maiorum — Установени (и неписани) обичаи открай време.

Nefas — Нечестив.

Numen, numina — Собствено римските богове били безлични, безполови и представлявали по-скоро сили, отколкото същности. Те управлявали всичко, от отварянето и затварянето на вратата до дъжда и вятъра, войната и всеобщия просперитет. Нямало свързани с тях митове. Отношенията им с хората били напълно конкретни, откъдето е и римската традиция за сключване на договори между богове и хора.

Phalerae — Украсени сребърни или златни дискове, символи на воински заслуги, които се закрепвали в три редици върху скъп колан и се носели върху ризницата или бронята.

Praefectus fabrum — Човекът (обикновено цивилен), който набавя екипировката на римските легиони, от колчетата за шатрите до мулетата, ризниците, храната и облеклото. Най-често банкер по професия.

Pronuba — Главна шаферка.

Sui iuris — Контролиращ собствената си съдба и дела. Използва се за жени, които управляват своя собственост и пари.

Асфалтовото езеро — Мъртво море.

Върховен жрец — Главен жрец по време на царския период, длъжността върховен жрец (Rex Sacrorum) се заемала от самия цар. След установяването на републиката била въведена длъжността първожрец (Pontifex maximus), която отнемала функциите на предишната, без обаче да я премахва — решение в типично римски стил.

Гарум — Много търсена подправка от риба, доколкото знаем, вонята й била нетърпима. Най-добрият гарум бил испанският.

Дуумвир — Един от двамата главни магистрати в римски град или муниципия.

Държавен кон — Кон, купуван от държавата през по-ранните периоди, макар римляните да не поддържали собствена кавалерия, знатните родове много държали на правото да притежават държавен кон.

Комиции — Народни събрания. Комициите могат да бъдат законодателни, които приемат закони и провеждат плебисцити, съдебни, разглеждащи дела, публични, занимаващи се с въпроси като осиновяване и т.н., изборни, издигащи магистрати, и религиозни, на които се избират жреци и авгури (птицегадатели).

Лазерпициум — Вещество, добивано от северноафриканския храст силфиум. Използвало се е за облекчаване на стомаха след преяждане и било изключително скъпо.

Лари и пенати — Римски божества на дома или полето, на хамбарите и хранилищата — на всичко, осигуряващо сигурното и комфортно съществуване на едно семейство.

Латифундия — Голям участък земя, най-често обществен, даван под наем като пасища вместо за обработка. Латифундиите били основна причина Италия да не може да произвежда сама достатъчно зърно, тъй като лишавали малките собственици от земите им. Те увеличавали свободната работна ръка и окуражавали миграциите към градовете.

Лемури — Сенки, обитатели на Подземния свят.

Модий — Мярка за зърнени храни, равняваща се на около 6 кг и достатъчна за приготвянето на хляб за шест дни. Безплатната дажба в Рим била пет модия месечно, което се равнява на една гръцка медимна.

Опидум (oppidum) — Галска крепост, смятана от римляните за неописуемо грозна.

Померий — Свещената граница на Рим, маркирана от специални камъни и несъвпадаща със стената на Сервий, хълмовете Авентин и Капитолий попадали извън нея. Под Рим се разбирал само градът в рамките на померия, всичко извън него било римска територия.

Фасти — Списък на дни (в календара) или списък на консули.

Фламини — Римски жреци на определени божества. Има три главни фламини: Dialis (на Юпитер), Quirinalis (на Квирин) и Marcialis (на Марс). Фламинът и съпругата му били обвързани с многобройни забрани, особено жрецът и жрицата на Юпитер, забранявало им се да виждат мъртъвци, да докосват желязо, да имат възли или закопчалки по себе си и т.н. Фламините носели кръгло, подобно на пончо наметало (laena) и apex — плътно прилепващ островръх шлем, върху който се набучвал вълнен диск.

Югер (jugerum) — Мярка за площ, равняваща се на 0.623 акра или 0.252 хектара.


Информация

Издание:

Колийн Маккълоу. Антоний и Клеопатра

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Евгения Мирева

Оформление на корицата: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка: Десислава Петкова

ИК „Бард“, 2008 г.

ISBN: 978-954-585-890-1

История

  1. — Добавяне