Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Приказни мотиви и легенди за стародавни герои се преплитат с потънали в забрава исторически събития, станали в обширния ареал от Исландия през поречията на Рейн и Дунав до Виена, за да се слеят в тази грандиозна сага за всеотдайна любов и гнетяща омраза, за достопочтена преданост и подла измяна, за помпозни рицарски турнири, редуващи се с безпощадни кръвопролития.
Независимо кой е истинският й автор, „Песента за нибелунгите“ притежава не само художествена стойност, отредила й място в световната литературна съкровищница, но и магнетичната привлекателна сила на изпепеляващите страсти, покорила умовете на велики творци и станала повод за претворяване в други изкуства.
Прекрасният превод на Борис Парашкевов, за пръв път на български език, ще попълни празнината в нашата култура и ще даде възможност на българския читател да се потопи в омаята на една епоха на герои.
Съдържание
В памет на доц. Боян Джонов —
подбудител на този превод,
и с благодарност към съпругата ми
за трайното насърчаване.
Азбучен показалец на имена и думи
азагугска: само в съчетанието азагугска свила, внасяна — както и зазаманкската коприна — от някаква приказна източна страна; по време на кръстоносните походи богатствата и произведенията на Ориента разпалили въображението на авторите, които при описването им не се интересували от достоверността на тяхното наименование.
Албрих: джудже, ковчежник на принцовете Нибелунг и Шилбунг в страната на нибелунгите; надвивайки го, Зигфрид се сдобива от него със съкровището на нибелунгите и с мантията невидимка.
Алдриан: баща на Хаген и Данкварт.
Алцай: седалище на Фолкер северозападно от Вормс.
Амелрих: име на брата на салджията, под което Хаген се представя.
амелунги: наименование на воините на Теодерих и на населяващите неговото кралство.
Арас: град в северна Франция, известен с великолепните си тъкани.
Астолд: владетел на замъка в Мелк.
Атила: хунски владетел (починал през 453 г.), син на Ботлунг, брат на Бледа, съпруг на Хелка, а след нейната смърт — на Кримхилда.
Бавария: южногерманска област, граничеща с Австрия.
Балмунг: име на меча на Зигфрид, който Хаген си присвоява след убийството и с който Кримхилда посича Хаген.
Бледа: брат на Атила, погубен от Данкварт.
Ботлунг: баща на Атила и Бледа.
Брунхилда: исландска княгиня, съпруга на Гунтер.
Бургундия: страната на бургундците с престолнина Вормс на Среден Рейн, владение на Данкрат и на първородния му син Гунтер.
вагант: странстващ поет и певец.
Валтари: испански, по-точно вестготски принц, пребивавал заедно с Хаген като заложник в двора на Атила, избягал оттам ведно с любимата си Хилдегунда, водил битка с бургундци пред безучастно наблюдаващия Хаген.
Васке: име на меча на датчанина Иринг.
Васкенщайн: скала във Вогезите, където се води битката между Валтари и бургундците.
вепър: глиган.
Вербел: шпилман в двора на Атила, заедно с Швемел изпратен като вестител във Вормс да покани бургундците на празненство; Хаген му отсича дясната ръка.
Верона: италиански град, седалище на Теодерих (наричан Веронски, веронеца).
Витих: погубил някога сродника на Готлинда Нудунг.
Вихарт: един от витязите на Теодерих.
Вогези: планина на левия бряг на Рейн (днес във Франция), чието име авторът, поради непознаване на поречието на Рейн, използва вместо Оденвалд на десния бряг, източно от Вормс, където би трябвало да е протекъл ловът.
Волфбранд: един от витязите на Теодерих.
Волфвин: един от витязите на Теодерих.
Волфхарт: един от витязите на Теодерих, племенник на Хилдебранд; в единоборство Волфхарт и Гизелхер се погубват взаимно.
Вормс: град на Среден Рейн, престолнина на бургундските владетели.
Гелфрат: маркграф в Бавария, брат на Елзе, погубен от Данкварт.
Гербарт: един от витязите на Теодерих.
Гере: маркграф и сродник на бургундските владетели.
Гернот: бургундски княз, вторият син на Данкрат и Ута.
Гибеке: владетел, гост в двора на Атила.
Гизелхер: бургундски княз, най-младият син на Данкрат и Ута, сгоден за дъщерята на Рюдигер, чието име в епоса не се назовава, но в едно негово продължение под наслов „Жалбата“ тя е спомената като Дитлинда; в единоборство Гизелхер и Волфхарт се погубват взаимно.
Готлинда: съпруга на маркграфа Рюдигер от Пьохларн, майка на годеницата на Гизелхер.
Гран: резиденция на Атила (днес Естергом, разположен на 60 км северозападно от Будапеща).
Гунтер: 1. владетел на Бургундия, първороден син на Данкрат и Ута, брат на Кримхилда, Гернот и Гизелхер, съпруг на Брунхилда; 2. син на Зигфрид и Кримхилда, кръстен на вуйчо си.
Данкварт: син на Алдриан, по-млад брат на Хаген, маршал (надзирател на конюшните и обозите) при бургундския цар и князете, погубен от Хелфрих.
Данкрат: предишният владетел на Бургундия, съпруг на Ута, баща на Гунтер, Гернот, Гизелхер и Кримхилда.
Долен Рейн: областта около Ксантен — царството на Зигмунд, родина на Зигфрид.
Екварт: бургундски маркграф, придружавал Кримхилда в Ксантен, а по-късно и в двора на Атила, предупреждава бургундците за подготвяното от Кримхилда отмъщение.
Елзе: управител на крайдунавска марка в Бавария, брат на маркграфа Гелфрат и сюзерен на погубения от Хаген салджия.
Ефердинг: баварски град на Дунав.
зазаманкска: само в съчетанието зазаманкска коприна, доставяна от някакъв ориенталски град.
Зиглинда: 1. съпруга на цар Зигмунд и майка на Зигфрид; 2. едната от двете самовили, пророкували на Хаген.
Зигмунд: цар на Долен Рейн с престолнина Ксантен, съпруг на Зиглинда и баща на Зигфрид.
Зигфрид: 1. син на ксантенския владетел Зигмунд и Зиглинда, съпруг на Кримхилда; 2. син на Гунтер и Брунхилда.
Зигщаб: племенник на Теодерих, веронски херцог, погубен от Фолкер.
Зиндолд: виночерпец на бургундските владетели, участник във войната срещу саксонците.
Изенщайн: замък на Брунхилда в Исландия, до който пътят по море е известен само на Зигфрид.
Ин: приток на Дунав.
Иринг: васал на датския княз Хавард, с когото живее при Атила, загинал в единоборство с Хаген.
Ирнфрид: ландграф на Тюрингия, живеещ при Атила, погубен в единоборство с Фолкер.
каплан: войскови свещеник.
Кримхилда: дъщеря на Данкрат и Ута, сестра на бургундските владетели Гунтер, Гернот и Гизелхер, съпруга на Зигфрид, а след убийството му — на Атила, погубена от Хилдебранд; неин син от Зигфрид е Гунтер, а от Атила — Ортлиб.
Ксантен: крепост на Долен Рейн, престолнина на цар Зигмунд.
ландграф: благородническа титла между граф и херцог.
Лохе: навярно Лоххайм, разрушено от наводнение през XIII в. селище на Рейн, където било потопено съкровището на нибелунгите.
Людегаст: крал на Дания, брат на Людегер, обявил война на Гунтер и взет в плен от Зигфрид.
Людегер: саксонски княз, брат на датския крал Людегаст и пленен като него от Зигфрид.
Майн: приток на Рейн.
мантия невидимка: наметало, под което носещият го ставал невидим (у нас известно с неточното означение „шапка-невидимка“).
марка: погранична област, маркграфство.
маркграф: управител на погранична област.
Маутерн: селище на Дунав в днешна Австрия.
Мелк: селище на Дунав в днешна Австрия, седалище на Астолд.
Меринг: селища (днес Гросмеринг), където бургундците преминават на отвъдния бряг на Дунав.
меса: литургия.
Мец: родно място на Ортвин (днес във Франция).
Мизенбург: селище на Дунав, отъждествявано с Визелбург — днес Мошонмадяровар в Унгария.
мярка: в оригинала „марка“ като измервателна единица за благородни метали.
Нентвин: Баща на Херат, девер на Хелка.
Нибелунг: 1. баща на принцовете Шилбунг и Нибелунг, владетел на страната на нибелунгите, притежател на прочутото съкровище, което синовете му пожелали да си поделят; 2. един от нибелунгските принцове, брат на Шилбунг.
нибелунги: в първата част на епоса име на изконните притежатели на нибелунгското съкровище и на техните поданици — легендарен народ (но не джуджета, нито великани) с родина, намираща се привидно някъде по норвежкото крайбрежие, достижима обаче за три недели на кон от Вормс (срв. норвежкото маркграфство в строфа 739), сиреч не в Скандинавия, а северно от Рейн; във втората част (от строфа 1523 нататък) — вариращо означение за бургундците.
Нудунг: сродник (брат или син) на Готлинда, погубен от Витих; Кримхилда обещава на Бледа да получи неговата годеница и марка като награда.
Ортлиб: син на Атила и Кримхилда, погубен от Хаген.
Ортвин: родом от Мец, племенник на Хаген, трапезник на бургундските владетели.
Пасау: баварски град на Дунав, седалище на епископ Пилгрим.
Пилгрим: епископ на Пасау, брат на Ута, вуйчо на Кримхилда, Гунтер, Гернот и Гизелхер.
Пфьоринг: град на Дунав, където Кримхилда преминава на отвъдния бряг.
Пьохларн: град на Дунав, седалище на Рюдигер.
Рамунг: войвода от Влахия, гост в двора на Атила.
Ритшард: един от витязите на Теодерих.
Рюдигер: маркграф от Пьохларн, васал на Атила, съпруг на Готлинда, баща на годеницата на Гизелхер, като сватовник на Атила убеждава Кримхилда да се омъжи за хунския владетел.
Румолд: началник на придворната готварна, поел надзора над страната в отсъствието на бургундските владетели.
Саксония: северногерманска област в близост до Дания.
Теодерих (Веронски): някогашен (готски по произход) владетел от Верона, крал на амелунгите, живеещ в изгнание при Атила, годеник на Херат.
Трайзен: приток на Дунав в Австрия.
Трайзмауер: замък на Хелка, разположен на устието на река Трайзен.
Траун: приток на Дунав в Австрия.
Троне: родно място на Хаген.
Тулн: австрийски град на Дунав.
тур: див бик, обитавал някога Европа.
умба: изпъкналост в средата на щит.
Ута: съпруга на Данкрат, майка на Гунтер, Гернот, Гизелхер и Кримхилда, сестра на пасауския епископ Пилгрим.
Фолкер: шпилман, наричан гусларя, родом от Алцай, васал на бургундските владетели.
Франкония: по-точно Източна Франкония — областта на изток от Среден Рейн и по поречието на Майн.
Хавард: датски княз, живеещ в изгнание при Атила, сюзерен на Иринг, погубен от Хаген.
Хаген: родом от Троне, по-възрастен син на Алдриан, брат на Данкварт, васал и сродник на бургундските владетели, погубил Зигфрид, а като пленник сам посечен от Кримхилда; на младини заедно с испанския принц Валтари пребивавал като заложник в двора на Атила.
Хадебург: едната от двете самовили, предрекли на Хаген съдбата на бургундците при гостуването им в двора на Атила.
Хайнбург: град на унгарската граница.
Хелка: първата съпруга на Атила, леля на Херат.
Хелмнот: един от витязите на Теодерих.
Хелфрих: един от витязите на Теодерих, погубил Данкварт.
Херат: дъщеря на Нентвин, сестриница на Хелка, годеница на Теодерих, поела грижите за дамите в двора на Атила след неговото овдовяване.
Хесен: област на североизток от Франкония.
Хилдебранд: възпитател, оръжейник и довереник на Теодерих, вуйчо на Волфхарт.
Хилдегунда: любима на испанския принц Валтари, с която той избягал от двора на Атила.
Хорнбог: един от витязите на Атила.
Хунолд: ковчежник на бургундските владетели, участник във войната срещу саксонците.
шапел: женско украшение за глава във форма на златен обръч.
Швабско: област източно от Франкония.
Швалбфелд: местност във Франкония, северно от Дунав.
Швемел: шпилман в двора на Атила, заедно с Вербел изпратен като вестител във Вормс да покани бургундците на празненство.
Шилбунг: нибелунгски принц, син на Нибелунг и брат на носещия името на баща си принц Нибелунг.
Шпайер: град на Рейн, южно от Вормс.
Шпесарт: гориста планина северно от Франкония.
шпилман: странстващ музикант.
Шрутан: рицар в двора на Атила, участвал в турнирната надпревара с бургундците.
Информация
Издание:
Песен за нибелунгите
Немска. II издание
ИК „ЕМАС“ София, 2005, 2006
Илюстрирана с гравюри от Юлиус Шнор фон Каролсфелд и Ойген Нойройтер
Das Nibelungenlied
Nach der Ausgabe von K. Bartsch herausgegeben von H. de Bour
F. A. Brockhaus, Mannheim 1988
Превод от средновисоконемски: Борис Парашкевов
Художествено оформление: Борис Драголов
Компютърна обработка: Стефан Стефанов
Формат: 84×108/16
Обем: 27,25 п.к.
Печат: ПК „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне