Роман за изгубената надежда, за страха от новото начало… и за несъвършената, но вечна любов.
„Всеки може да разцъфне в нещо красиво…“
Викторианският език на цветята е бил използван, за да се предават романтични послания: жълт нарцис — ново начало и надежда, индийски лотос — душевна чистота, червена роза — любов, вероника — вярност и всеотдайност, мъх — майчина обич…
Виктория Джоунс прекарва детството си в поредица от приемни семейства и социални домове — едно непогалено и необичано дете, което не е в състояние да се сближи с никого. Постепенно обаче научава езика на цветята и чрез тяхната символика изразява отношението си към хората.
На осемнайсет години Виктория излиза от системата и няма къде да отиде, както много други деца със същата съдба. Все така дива и непокорна, тя страни от всички. Доверява се единствено на цветята и създава свой малък оазис — прекрасна тайна градинка в парка, където прекарва нощите си… Скоро местна цветарка открива таланта й и й предлага работа. Виктория осъзнава, че има дарба, с която може да помага на хората. Чрез цветята, които избира за тях, тя връща в живота им това, от което се нуждаят, докато загадъчният продавач от борсата за цветя я предизвиква да открие от какво се нуждае самата тя — от прошката на една също изстрадала жена и от нейната топла прегръдка, от вяра в себе си, от любовта на едно чисто сърце и от ново начало…
Тази изпълнена с надежда, великолепна книга е за всяко наранявано някога сърце. Ванеса Дифенбо ни разказва вълнуваща история за намирането на пътя към дома, дори след като си изгорил всеки мост зад себе си, за прошката и изкуплението, за силата да се научиш да обичаш и да се доверяваш на хората отново. Нейните герои не са съвършени, майчинството не е съвършено и любовта не е съвършена, но е вечна.