Продължение на „Подборът“
Обществото ги раздели.
Дали любовта ще ги събере?
Не си отивай кротко в тъмнината!
„Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!
Мъдрецът, в края си приел съдбата,
не смогнал с реч да освети нощта,
не си отива кротко в тъмнината.
Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил крехките си дни в ширта,
вие срещу смъртта на светлината.
Безумецът, възседнал синевата,
разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,
не си отива кротко в тъмнината.
Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на радостта,
вие срещу смъртта на светлината.
И ти, мой татко, сам на висотата,
ругай, ридай с плача на яростта!
Не си отивай кротко в тъмнината!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!“
Да пресечеш границата
„Залез и звезда вечерна и призив ясен ме зове!
Бариерата дано не стене,
щом вдигне се и тръгна в откритото море.
Към мен се носи прилив сънен от звуци и от пяна оцветен.
Надига се, прелива в мрак бездънен, но у дома се връща прероден.
Сумрак и вечерна камбана, след тях се ражда тъмнина!
И моля се тъга да няма, щом дойде време да се разделя.
Щом приливът ме изведе далече
от всяко Място, всяко Време,
дано тогаз да срещна моя Лоцман вече.
Когато границата пресека.“