Все пак сме двайсети век — отчаяно си мислеше Дебора, — но пък тези тъмници под замъка Блекрест, по-стари дори и от самото имение, са видели какви ли не ужаси. Но страшното им проклятие трябва да е отдавна погребано — като костите, заровени тук от векове.
Тя обаче беше жива… все още жива в ледената тъмнина.
В този миг един глас произнесе:
— Викай, миличка, викай колкото искаш. Или колкото ти стигнат силите. Все едно, няма кой да те чуе…