Пънар Кюр
Жена за обесване

Пънар Кюр е родена в Бурса. Детството й преминава в различни анадолски градове, както и в Лондон. На тринадесет години заминава за САЩ. По-късно завършва „Робърт колеж“ в Истанбул, а в Сорбоната, Париж, защитава докторат в Катедрата по сравнително литературознание. След завръщането си в родината започва работа в Държавния театър. Пише театрална критика за различни вестници и списания. През 1984 г. получава наградата на името на Саит фаик за сборника с разкази „Неподвижни води“. Преподава в университета „Билги“ в Истанбул.

Всяка истина има две лица — видимо и невидимо. Жестокостта на хората, които с лекота отсъждат само по видимата страна на събитията, е способна да отнеме дори човешки живот. В едно общество, което трудно преодолява закостенелите си предразсъдъци, сексуалната експлоатация може да вземе най-невероятни форми…

Създавайки „Жена за обесване“ по истински случай, Пънар Кюр разгръща пред очите ни историята на подобна безсърдечност. Историята на Мелек, чийто живот от момента на раждането й е предопределен и която е принудена да задоволява с тялото си перверзните желания на един болен човек… Разказ за хората, които са я докарали до това положение и за онези, които се мъчат да я спасят от него…

„Жена за обесване“ е смразяващата история на един живот, в който се наслагват сиротството с липсата на късмет, а невежеството и безизходицата вървят ръка за ръка…

„Романът е разказ за това как една нещастна, беззащитна, изпаднала в безизходица жена е изолирана от действителността и е затворена в болния и ужасен свят на един сексуален маниак, как е мачкана, използвана, измъчвана, насилвана, тероризирана и в крайна сметка превърната в безгласно и безропотно създание, в някакъв предмет за неговите извратени забавления.

Разказ и за драмата на един младеж, опитал се да освободи жената от нечовешкото положение, в което е поставена, и за трагичния неуспех на тези негови усилия.“

Пънар Кюр