Стефани Майър
Новолуние

Чувствах се странно, защото знаех, че и двамата сме в смъртна опасност. Но въпреки това в този миг се чувствах добре. Цяла. Усещах как сърцето ми бие лудешки в гърдите ми, как кръвта ми бушува във вените. Дробовете ми се изпълниха със сладката миризма, която се излъчваше от кожата му, и сякаш в гърдите ми никога не бе имало дупка. Чувствах се прекрасно — раната не просто бе изцелена, а сякаш никога не бе съществувала.

Преди да се появиш ти, Бела, животът ми беше като безлунна нощ. Много тъмна, но на небето все пак имаше звезди — точки светлина и разум… И тогава ти пресече небосклона ми като метеор. Изведнъж всичко се подпали; имаше живот, имаше красота. Когато си отиде, когато метеорът падна зад хоризонта, всичко отново стана черно. Нищо не се беше променило, но очите ми бяха заслепени от светлината. Вече не виждах звездите. И вече нищо нямаше значение.