„Не се нуждая от помощта му“ — мислеше Нарин с ярост. Не искаше тази помощ. Но въпреки това Нарин знаеше, че лъже самата себе си. Този мъж и този миг бяха точно това, което искаше. И сякаш ги беше търсила и чакала отдавна, много отдавна.
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.