Веркор, Кристиян Емар, Жакмар — Сенекал
Френски повести

Съдържание

Сборникът „Френски повести“ включва три характерни за съвременното развитие на френската повест произведения.

Веркор е популярен френски белетрист, познат и на българския читател чрез световноизвестния му роман „Мълчанието на морето“. Автор с много изострено чувство за политическа актуалност, и в последната си повест „Вълчи капан“ (1979) той се ориентира към една много интересна тема, в която политическата и нравствено-етичната проблематика тясно се преплитат — темата за престъпленията на фашизма. Повестта доказва по художествен път убеждението на Веркор, че няма и не бива да има прошка за фашистките престъпления. Силата на „Вълчи капан“ е в това, че внушава тази идея не със средствата на публицистиката, а чрез спотаено драматичен и силно интригуващ сюжет. Нравствената проблематика е привнесена в сюжета чрез темата за взаимоотношенията между поколенията, посредством която и самата тема за фашизма придобива неочаквано остри съвременни измерения. Появата на ранения младеж в скромния дом в окрайнините на Оксерския лес предвещава неминуема драма, „Аз“ — повествованието на младата героиня дава усещането за актуално протичане на действието, непосредственост и лаконизъм. Разкривайки постепенно пред момичето драмата на невръстното си детство, героят неусетно го извежда пред пропастта на неочаквана, жестока драма — оказва се, че баща и е предал някога на фашистите неговия баща, за да обсеби съпругата, станала му любовница. Естествено подобно разкритие, напомнящо за ужасните престъпления в античната трагедия, не може да не предизвика нравствен катарзис и противодействие. В края на повестта героинята напуска дома на баща си и отива в Париою при своя непознат дотогава брат.

Повестта на Кристиян Емар напомня за похватите на т.нар. литература на документа с аморфното си сюжетостроене и с „отворената“ си сюжетна схема. Образът на разказвачката дискретно напомня за анкетъор, който предизвиква към отговор-саморазкритие героинята. Нерадостната участ на Югет, майка на шест деца и обитателка на бедняшкия „временен квартал“ до един голям крайморски град, предизвиква неволна асоциация със съдбата на Жервез Лантие от „Вертеп“ на Зола. Повече от столетие дели появата на „Вертеп“ от книгата на Кр. Емар, но нейната Югет е духовна сестра на Жервез. Днешният капитализъм се отличава от описания от Зола, но язвите на капиталистическото общество, срещу които въстана с нечувана гражданска смелост гениалният писател, са все същите — наследствен алкохолизъм и болести, лоши условия на живот, водещи до престъпност, проституция и сърцераздирателни човешки драми. Достойнство на лаконичното повествование е отсъствието на какъвто и да било сантиментализъм. Героинята е обрисувана със симпатия, а на места — със затаена ирония. Югет има слабости и недостатъци, в значителна степен тя е виновна за самоубийството на 16-годишния си син, но читателят й съчувствува за нравствената сила да устоява на страданията и ударите на съдбата. Неуморима и действена натура, тя не може да стои настрана от нито един проблем на „временния квартал“. Единствена тя, изстрадала с големия си син пагубното въздействие на затвора за малолетни, се наема с изключителна енергия да спаси един друг непознат младеж от същата участ. В края на повестта само един незначителен детайл известява за нелепата смърт на Югет. От детинство животът й е отредил само мъки и страдания. Повестта „Морето съвсем не се вижда“ от Кр. Емар е съвременен вариант на класическата тема за тежката участ на „малкия“ човек, подкупва с непредвзетата си хуманистична позиция и с вярата на писателката в добродетелите на народа. Увлекателна интрига, наситено драматично действие, затворено в рамките на една седмица, плавен стил, оцветен с находчив хумор, задържат от първата до последната страница вниманието на читателя.

Повестта „Престъплението в къщата на Грюн“ е отличена през 1977 е. с френската награда за криминална литература „Ке дезорфевр“. Авторският тандем Жакмар — Сенекал, познат на френските любители на този жанр, им предлага майсторски заплетена интрига и гимнастика на ума в логично конструираното следствие, при което решаваща роля за откриването на престъпника има психологическата характеристика на персонажите и социалната обусловеност на действията им. Двамата автори проявяват остра наблюдателност и верен усет за действителността, като правят точен социологически разрез на съвременното им буржоазно общество. В последна сметка става ясно, че едно бедно трудещо се момиче не само издържа със скромната са заплата сина на видния страсбургски богаташ, но и спасява бащата от фалит със случайно спечелените на лотария пари. И това решава съдбата му… С напредването на следствието в „Престъплението в къщата на Грюн“ лакираната фасада на достопочтеност на „отбраното“ страсбургско общество се пропуква и разкрива морално-психическата му осакатеност и опороченост. С голямо майсторство авторите смъкват маската на добропорядъчност, почтеност, културност и изисканост от лицето на местното „висше“ общество и лъсва техния егоизъм, взаимна ненавист, бездарност, користолюбие и честолюбиви амбиции. В такава посока трябва да търсим и мотива на престъплението — в чудовищния егоизъм и частнособственическото чувство, изродили една силна човешка личност.

Сборникът „Френски повести“ дава представа за характерни тенденции в съвременната френска литература, т нейните демократични и реалистични традиции.