Ала когато дойде онзи час,

когато слънцето преплита блясък

С догарящата светлина на лампите

В дъга из локвите, аз тръгвам…

И въпреки че бурята не спира,

Си спомням Стърм, Лорана, другите…

Най-вече Стърм, защото той умее

да вижда слънцето през облак и мъгла.

Как бих ги изоставил?

Затова, във сянката —

не твоята, а сянката на здрача,

След който винаги настъпва изгрев,

Аз яхвам бурята.

 

Макар и разделени, героите продължават неравната битка със силите на мрака. Но смелостта и бойните им умения не са достатъчни, за да надделеят в решителната схватка. Защото в небето над Крин отново се появяват драконите…

Съдържание

Дракони на пролетната зора 5,4

Dragons of Spring Dawning,
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi


История

  1. — Добавяне