Не от този свят (Мистична фантастика)

Мистична фантастика повечето критици наричат онази фантастична литература, която има за тема най-често тайнствения, свръхестествен „отвъден“ свят и отношенията ни с него. Особено трудно е да се прокарат разграничителните линии между този поджанр и, от една страна, просто мистичната литература, а от друга — фантастиката, разкриваща ни други светове. Все пак за мистичната фантастика е характерно, че за разлика от преливащата от ирационализъм мистична литература тя си остава литература на рационализма, изхождаща и обръщаща се към едно „научно“ или поне „наукоподобно“ светоусещане. От другите поджанрове на научната фантастика пък се откроява с огромното внимание, което отделя на смъртта и последващата съдба на личността /или на душата/. Древноегипетската, близкоизточната и християнската есхатологии дават основните постановки за онова, което наричаме „задгробен живот“ и именно тях развива, обсъжда, подлага на преоценка и представя от неочакван ъгъл мистичната фантастика.

Спиритизмът, като една осакатена версия на християнската есхатология, подправена с псевдонаучен жаргон, оказва голямо влияние върху първите автори на мистичната фантастика, сред които за отбелязване са А. Конан Дойл и К. Фламарион. Други известни автори, изкушени от темата, са А. Мороа, Р. Зелазни /неговата известна „Създания от светлина и мрак“ — 1969 г. — е основана на египетската есхатология/, Ф. Дж. Фармър с „В Отвъд“, Р. Силвърбърг с може би най-силната повест в жанра „Родена в смъртта“ /1974/ и с „Да жевееш вечно“, К. Вонегът, Р. Бредбъри, К. Саймък, намерилото много подражатели „Инферно“ на Л. Нийвън и Дж. Пурнел, и, разбира се, У. Льогуин, която представяме в този нелек за съставяне сборник — първият у нас сборник с американска мистична фантастика.