Мери Бесон
Художничката

Изкуството беше нейният живот, Кандински — нейната съдба

1902-ра. Габриеле Мюнтер, която всички наричат Ела, най-сетне е намерила своето място в света на изобразителното изкуство. И своя учител. Родена в Берлин, тя от ученичка знае, че рисуването е нейното предопределение. Но Берлин и близките не могат да й дадат нищо в търсенето на нови изразни средства. Целта е Мюнхен, групата „Фаланга“ на модерни, експериментиращи творци. Там са новите майстори. Там е и руснакът Василий Кандински, геният. А какво по-добро от това да станеш ученичка на най-добрия? А какво по-вълнуващо, ако той те забележи и като жена?

1902-ра. Ела се чувства музата на гения. Получила е двайсет и пет страстни, обещаващи целувки… и разбира се, че професорът е отишъл на гарата да посрещне съпругата си Аня от Русия. Съпругата, за която никой не е знаел.

1902-ра. Годината, в която Ела разбира, че се е влюбила безвъзвратно. В женен мъж. В неверен мъж.

1902-ра. Началото на една велика страст и на един предопределен край.

„С Аня не ме свързва нищо, ние сме братовчеди. Ще се разведа и ще се оженя за теб!“ — обещава професорът. Как да не му вярва, като не желае нищо друго повече от това. Да бъде съпруга на този красив мъж с аристократична осанка и изискани маниери. Мъж от друг свят.

И годините минават, Василий става център на артистичната бохема на Мюнхен, Габриеле се развива все повече, двамата рисуват заедно, търсят нови художествени светове… А документът за развода все не идва. Отчаянието на Ела расте, не я приемат никъде като „честна“ жена, а от друга страна, Василий не приема сериозно творчеството й… И когато най-сетне разводът става факт, предложение за брак не последва.

Но избухва Първата световна и Кандински трябва да напусне Германия, където руснаците са нежелани. Ела едва изкарва хляба си в покосената от битки Европа. И пише, писмо след писмо, на своя Васи. Отговор обаче няма. Значи, Васи е мъртъв. Но когато истината се разкрива, мисълта за смъртта се оказва съвсем не толкова страшна… След години на депресия Ела трябва да се научи да живее наново.

Мери „Пийти“ Бесон работи като кураторка в Музея на изкуствата в Милуоки, дом на най-голямата колекция платна от Габриеле Мюнтер в Северна Америка. Четиринайсетте картини са гордост за музея и център на сбирката „Немски експресионизъм“. Бесон открива нещо изключително в работата на художничката — емоционална дълбочина, интелектуална енергия, и решава да пише за нея, а за целта не пести усилия за проучвания на живота й. За да усети наистина духа на Мюнтер, писателката пътува до Мюнхен при творбите на художниците от нейния кръг „Син ездач“, до Мурнау — при „Жълтата къща“ в подножието на Баварските Алпи…

Преди това Мери Бесон е преподавала английски на гимназисти и е била администраторка в Университета на Милуоки. Със съпруга й са отгледали три деца, а сега делят времето си между Милуоки и „Бруклин“, Ню Йорк.