Светлана Алексиевич
Чернобилска молитва

Белоруската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носител на Нобеловата награда за литература за 2015 г.

Отличието й се присъжда за „полифоничните й творби, които са паметник на страданието и куража в наше време“. Наричат я „археоложка на комунизма“ и „морална памет на сриналата се съветска империя“.

След огромния успех на „Време секънд хенд“ и „Войната не е с лице на жена“/„Последните свидетели“ издателство „Парадокс“ представя „Чернобилска молитва“ (1997 г., 2013 г.), предпоследната книга от цикъла „Гласовете на утопията“.

26 април 1986 година… За една нощ се преместихме на друго място в историята. Направихме скок в нова реалност и тази реалност се оказа не само по-голяма от нашето познание, но и от въображението ни. Скъса се времевата връзка.

Въпреки страшните войни и революции аварията в Чернобил е най-важното събитие на 20 век. Тя е свидетелство за бъдещето, не знание, а предзнание, неразчетен знак и предупреждение към бъдните поколения.

С Чернобил човекът посегна на всичко, на целия божествен свят, прекрои Земята на Колумб и ликвидира усещането за безкрайността й, промени представата за пространство — на четвъртото денонощие радиоктивните облаци се носеха над Африка и Китай.

Тази книга не е за Чернобил, тя е за света на Чернобил. За пропуснатата история, за всекидневността на чувствата, мислите, думите; за капитулацията на съзнанието на дочернобилския човек пред катастрофата и за неговото превръщане в чернобилски човек. И за подвига на онези, спасили родината, Европа, света, самия живот…

Светлана Алексиевич (alexievich.info) е родена на 31 май 1948 г. в западноукраинския град Станислав, от 1962 г. — Ивано-Франкивск. Баща й е беларусин, майка й — украинка. Израснала е в Беларус, завършва журналистика в Минск, работи като възпитател, учител по история и по немски език, става известна по света най-вече като разследващ журналист, „обсебен от Чернобил“.

Цикълът „Гласовете на утопията“ е замислен преди повече от три десетилетия. С пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз да записва… своите/техните разкази — на жените фронтовачки, на децата на Великата отечествена, на жертвите на Чернобил, на момчетата от Афганистан… И да сътвори собствения си литературен жанр — жанра на човешките гласове. Великото й петокнижие се състои от произведенията „Войната не е с лице на жена“ (1983), „Последните свидетели“ (1985), „Цинковите момчета“, „Чернобилска молитва“ (1997), „Време секънд хенд“ (2013).

Светлана Алексиевич е автор на сценариите на 21 документални филма и на три театрални пиеси. Произведенията й са преведени на 35 езика.

Носител е на няколко десетки международни награди.

След 2000-та година е живяла в Италия, Франция, Германия и Швеция, но през 2012 се връща в Беларус.