Умберто Еко
Махалото на Фуко

Трима приятели, два противодействуващи заговора, една демонична секта, едно махало-убиец в сянката на Айфеловата кула и още много съставки от алхимичната смес на тайнствената история на мистиката от всички времена.

След „Името на Розата“ „Махалото на Фуко“ утвърди славата на италианския културолог Умберто Еко като един от най-четените романисти в света през последните години. Неотстъпващ със седмици първите места в литературните класации в множество страни, където бе преведен след излизането му през 1988 година, вторият роман на Еко само в най-общи линии може да се сравни с познатия на българския читател първи роман „Името на Розата“ — „Махалото“ не отстъпва на „Розата“ нито по отношение на невероятната ерудиция (съчетана с неуморима изследователска дейност) на автора, нито на особеното му отношение (смесица между преклонение и ирония) към историческия факт и документ, нито на дарбата му да увлича читателя в буйния поток на своя разказ, чиито води тук с още по-голяма сила скачат от една епоха към друга, от един континент към друг, от философия към мистика, от индивидуални поведения към световни идеологии… Но макар погледът на Еко формално да е обърнат към миналото, той е преди всичко съвременен писател, способен да поднесе най-изненадващ гледни точки към Историята, към Философията, към Литературата.

В „Махалото на Фуко“ читателят ще открие отговори на множество житейски въпроси, които си задава днес, а и ще научи безброй любопитни факти около кабалата, франкмасонството, алхимията, прераждането…