Ма Дзиен
Изплези си езика

Това е първата и последната книга на Ма Дзиен (1953), издадена в родния му Китай. Репресиран през 1983 г. като „буржоазен“ художник, той заминава на тригодишно импровизирано пътешествие, от което се връща писател:

„Изплези си езика“ е резултат от скитанията му и неговият начин да разкаже Тибет с обичаите, красотите, тъгите и ужасите му. Литературният му дебют — документални наблюдения в художествена обвивка — е окачествен в Китай като „пошла книга, която петни образа на тибетците“ и е забранен, заедно с всички следващи произведения на Ма Дзиен. Истината е, че „Изплези си езика“ е пълна със съчувствие и удивление, без помен от цинизъм. Сред величавите пейзажи и разредения въздух на Тибет хората изглеждат дребни, странни и изгубени, но това не пречи на автора да говори за тях с разбиране. Разказите на Ма Дзиен се фокусират върху няколко покъртителни женски съдби, едно „небесно погребение“, едно завръщане от големия град, планински преходи, пасища с якове, сънища, срещи, истории в историите. С предговор за българските читатели от автора и илюстрации на Люба Халева.

Тибет, мястото на действието в настоящия сборник, се оформя като царство през VI в., превръща се в империя, налага се в региона за два века, после постепенно започва да губи могъщество и територии — в приблизително сегашните си очертания е от XVIII век. Съществува къде повече, къде по-малко независимо до 1951 г., когато е окончателно присъединен от Китай, в чиито рамки фигурира от 1965 г. като Тибетски автономен регион. Разположен е на Тибетското плато, най-високата обитавана зона на Земята (средната надморска височина е над 4500 м, неслучайно го наричат „покривът на света“): на границата му с Непал се намира и най-високият връх в света, Еверест (чието местно име Джомолунгма означава „богиня майка на Земята“). Тибетците са около 6 милиона и половина, имат стандартен тибетски език, който се основава главно на един от десетките им диалекти, ползват собствена азбука, а тибетската традиция в будизма чувствително се отличава от останалите. Град Лхаса („място на боговете“) е столица още от началото на разцвета на Тибетската империя през VII век. Населението е разпределено много нарядко из впечатляваща природа — планини, езера, реки. Типичният поминък на местните хора силно се е изменил вследствие на развоя и политиката на КНР, същото важи за правата и задълженията им. Важно е да се отбележи, че из Тибет Ма Дзиен пътува като чужденец — такъв е и неговият разказвач.

Да се оплезиш е начин — прост и сигурен — да получиш диагноза. Но то е и гримаса, предизвикателство… Пет терапевтични разказа, пет документални легенди.

Il Sole 24 Ore

Ма пише блестящо за дълбоката самота на тибетската пустош и високопланинските плата, но е еднакво умел и в рискованите вътрешни пейзажи… Ефектът: далечни антропологически събития стават толкова вихрено реални за читателя, че го карат да се задъхва.

The Independent

С пестелив език Ма Дзиен ни дава неповторим ракурс към живота на екзотичното, криворазбрано заварено дете на Китай… Чрез описанията на обикновени хора, чиито преживявания ни стават близки, колкото и несгодите им да са ни непознати, тези истории ни позволяват да излезем от собствените си ограничения…

Words Without Borders

Ма Дзиен е рядко оригинален писател — книгите му с лекота съчетават нюх за авангардното и неудобен хумор, неизменно подплатени с гняв към социалните процеси, които текат през последните 30 години в Китай.

The Guardian

С хладен поглед и без да вдига излишен шум, Ма Дзиен наблюдава житейските състояния на хората и това придава на творбите му огромна тежест.

Гао Синдзиен, из „Отново за отминали неща“

Ма Дзиен (1953) е роден в Циндао, Източен Китай. До края на 70-те години на XX в. учи за художник, рисува пропагандни плакати, чиракува при часовникар, работи като фотограф (първо към един завод, после за списание в Пекин), пише поезия, става член на Пекинския съюз на будистите и на нелегална арт група. „През 1983-та — разказва по-късно — Китайската комунистическа партия започна кампания срещу «духовното замърсяване», което доведе до над милион ареста и 24 000 екзекуции, като целта беше да се смаже експерименталното изкуство. Полицията обискира дома ми, иззе картините ми и ме задържа… След тази история изгубих интерес към рисуването — то твърде лесно може да бъде тълкувано превратно.“ Същата година Ма Дзиен се отправя на безпосочно пътешествие, което в крайна сметка го отвежда в Тибет. Преживяванията му в свещената земя на будизма го изпълват с дискомфорта на пациент, изплезил език пред доктора. Затова именно „Изплези си езика“ става заглавие на неговия „пътепис“ от пет разказа, който авторът показва на своя приятел, бъдещия Нобелов лауреат Гао Синдзиен, когато се връща в Пекин: „исках да изразя объркването и недоумението си, съчувствието си към маргинализираните и обезправените, разочарованието си от сляпата вяра, покрусата от загубите, които търпим в похода си към т.нар. цивилизация…“. Двамата предлагат ръкописа на сп. „Народна литература“, чийто главен редактор Лиу Сину е толкова въодушевен от него, че събира втори и трети брой за 1987 г. в една книжка, за да може да публикува дебютния сборник на Ма Дзиен в цялост. Не след дълго обаче Лиу Сину е уволнен и отлъчен от ККП, двойният брой на „Народна литература“ е изтеглен от пазара, а „Изплези си езика“ е заклеймен като буржоазен, петнящ малцинствените обичаи и рушащ междуетническите отношения.

Ма Дзиен заживява в Хонгконг, основава няколко списания и едно издателство, пише прочутия си роман „Майсторът на фиде“ (благодарение на който през 2004 г. е обявен за един от най-значимите 50 автори на света от френското списание „Lire“). След като две години преподава съвременна китайска литература в Рурския университет в Бохум, Германия, в самия край на 90-те се премества в Лондон, където живее и до днес. Сред книгите му — никоя от които не е излизала в Китай — са още „Червена прах“ (за китайската част на същото пътешествие, от което е „Изплези си езика“) и преведената на повече от 20 езика „Пекинска кома“.

Сърдечни благодарности на Людмила Класанова, преподавател по тибетски език и култура, и на Ирина Герасимова от Националния природонаучен музей за безрезервната им готовност да споделят знанията си.

От преводача^[1]