Хари Търтълдав
Случаят с бунището за токсична магия

Какво би било, ако вместо чрез автоматика светът се движеше от магия? Как ли щеше да изглежда животът ни, ако телефонни духчета с телепатичен контакт помежду си заместваха телефонните линии, ако вместо с коли се придвижвахме с летящи килимчета, ползвахме магуер вместо софтуер и виртуозна реалност — вместо виртуална?

И ако отпадъчните продукти се изхвърляха на сметища за токсични магии, контролирани от Агенция за природно усъвършенстване?…

Дейвид Фишър, чиновник от Агенцията за природно усъвършенстване — АПУ, не беше замесен от тестото на героите. Поне така се надяваше. Той искаше единствено спокоен живот с чудесна съпруга и възможността да изпълнява дълга си към обществото, проверявайки за последиците от магически въздействия — като например състоянието на околната среда след внос на лепрекони в Южна Калифорния, и да установява, че различните производители на тавматургични средства не замърсяват — преднамерено или не, околната среда с магически отпадъци от дейността си. Много трудно бихте си представили по-обикновен и приземен човек от инспектор Фишър от АПУ!

Той не е герой!

Докато един ден не му се обадиха от Вашингтон във връзка с разследване на Бунище за токсични отпадъци… Изведнъж той се намери затънал до гуша в застрашителни непознати магии. Някакви древни богове, изглежда, се опитват да си възвърнат позициите в Града на ангелите, като извършват жертвоприношения с човешки сърца и одрана кожа, и да разрушат цялата Западна Цивилизация. Насреща им е само Дейвид Фишър — а той не е герой.

Докато не му се наложи да стане…

„В книгата е вложено страхотно чувство за хумор, но и много повече от това… Освен забавните игри на думи и шегите в контекста на един магически свят, твърде подобен на нашия (кошмарен трафик на летящите килимчета в пик часовете, досадните времеви духчета на будилника аларма), Търтълдав изследва последствията в едно различно общество…“

Пери Хоук, сп. „Локус“