Вирджиния Улф
Нощ и ден

Този проект е финансиран с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на Европейската комисия.

„Нощ и ден“ е втората творба на Вирджиния Улф, когато тя все още се намира на границата между викторианския роман и романа на модернизма. Завършва го на 21 ноември 1918 г., точно десет дни след края на Първата световна война, но действието очевидно се развива преди нея, тоест в спокойната замрялост на Едуардова Англия. Макар големите литературни постижения на Вирджиния Улф да носят по-късна дата, още в този роман започват да се прокрадват бъдещите й писателски прозрения.

В много отношения главната героиня на романа, Катарин Хилбъри, прилича на авторката, включително и по причина на литературната среда от която произхожда. Тя е красива, богата и умна, но не знае какво иска от бъдещето. Непрекъснато се лута между годеж с невероятно прозаичния поет Уилям Родни и опасното привличане, което изпитва към Ралф Денам, млад мъж от по-низшите класи. Освен тези двама мъже в живота й присъстват и две жени, от които е силно повлияна — радетелката за избирателни права на жените Мери Дачет и собствената й майка, която с помощта на Катарин иска да напише биографията на своя баща — прочут английски поет. Обрати с неочаквани последици за всички персонажи в романа преобръщат спокойния му тон от началните страници, превръщайки го едновременно във фина комедия на нравите и любовна история с поне четири действащи лица. Романът придобива особена свежест поради това, че както светските нрави, така и салонната любов попадат под ироничните стрели на авторката.

За автора

Вирджиния Улф (1882–1941), родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век.

Между Първата и Втората световна война Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга „Блумсбъри“. Между най-известните й творби са романите „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.

Бележка за преводача

Иглика Василева е родена през 1947 година в София. Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превежда проза от английски език. Сред преведените от нея произведения са „Одисей“ на Джеймс Джойс, големите романи на Вирджиния Улф, прозата на Уолт Уитман, още заглавия от Владимир Набоков, Пол Остър, Иън Макюън, Джон Банвил, Лорънс Дърел, Е. Л. Доктороу, Айрис Мърдок и Хенри Джеймс. Носител е на многобройни награди, включително на националната награда „Христо Г. Данов“ за литературен превод, награда за най-добър англоезичен превод на Съюза на преводачите в България, награда за художествен превод „Кръстан Дянков“ и почетна грамота на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура.