Наоми Новик
Изтръгнати от корен

Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова.

Той не ги поглъща наистина, само така изглежда. Води ги в кулата си, а след десет години ги пуска, но тогава те са вече различни. Дрехите им са изискани и говорят като придворни дами. Освен това са живели сами с мъж цели десет години, така че са озлочестени, макар до една да твърдят, че не ги е докосвал. Но какво друго да кажат? Пък и това не е най-лошото — все пак Змеят им дава по една кесия сребро за зестра, така че всеки с радост би се оженил за тях, колкото и да са озлочестени.

„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“.

Урсула Ле Гуин, автор на „Землемория“

„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия… моментална класика“.

Лев Гросман, автор на „Магьосниците“

„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“.

Маги Стийвотър

„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“.

Робин Хоб