Джон Стайнбек
Голямата долина

Джон Ърнст Стайнбек е един от най-известните представители на съвременната американска литература.

Той е роден през 1902 г. в Сълийнъс, Калифорния. Израсъл в дребно чиновническо семейство, още от ранна възраст познава противоречията в капиталистическото общество. Като повечето големи американски писатели минава през суровата школа на борбата за хляба: земеделски работник, служител в захарна рафинерия, зидар, пазач, репортер.

Първите книги — романите „Златната чаша“ (1929), „Небесните пасбища“ (1932) и „На един непознат бог“ (1933) — не донасят голяма популярност на Джон Стайнбек. Едва с четвъртия си роман „Тортила флейт“ (1935) той спечелва сърцата на читателите. Романът „В несигурна битка“ (1936) и повестта „Мишки и хора“ (1937) изтъкват големия му талант. Световна известност обаче му донася романът „Гроздовете на гнева“ („Гневът на мравките“) (1939), в който изобразява борбата на фермерите, разорявани от американските монополи. След това написва: „Луната залезе“ (1942), „Консервната улица“ (1945). „Бисерът“ (1945), „Заблуденият автобус“ (1947). „На изток от рая“ (1952), „Благочестивият четвъртък“ (1954) и други романи и повести, много разкази и три пътеписни книги, последната от които е „Пътуване с Чарли“. През 1962 г. получава Нобеловата премия за литература.

В сборника разкази „Голямата долина“ (1938) Джон Стайнбек изобразява дълбоката жизнена драма на хората от Райските пасбища в Сълийнъската долина, като разкрива с голямо реалистично майсторство несигурността, неизвестността, трагизма в съдбата на човека от капиталистическото общество.