Луиза Мей Олкът
Малки мъже

Романът „Малки мъже“ отново ни среща с героите от „Малки жени“ и „Добри съпруги“. Джоу Марч и съпругът й професор Баер превръщат имението Плъмфийлд в училище. В него заедно живеят и се обучават дванадесет момчета и две момичета, които преживяват ред лудории и премеждия. Колкото и да са различни едно от друго, децата намират истинския си дом и разбират най-важните житейски уроци.

Американската писателка Луиза Мей Олкът (1832–1888) е родена в семейството на учителите Абигейл и Бронсън Олкът. С трите си сестри прекарва щастливо детство, което по-късно описва в романа „Малки жени“. След като пропада опитът на баща им да създаде смесено училище за момичета и момчета, семейството се премества в Бостън. Луиза започва да продава свои кратки разкази на дамски списания, за да подпомага с хонорарите си семейния бюджет.

По време на Гражданската война се записва доброволка като медицинска сестра. В болницата се заразява с тиф и до края на живота си носи последиците от тежката болест.

През 1863 г. публикува томче с писма до своите близки под названието „Щрихи от болницата“. Издателят й настоява да напише книга за момичета и само за шест седмици Олкът е готова с романа си „Малки жени“ (1868). Книгата постига изключителен успех. Авторката отбелязва в дневника си, че това се дължи на факта, че „всичко в нея е просто и истинско, защото е наистина преживяно“. Читателите веднага настояват за продължение и през 1869 г. се появява следващата книга — „Добри съпруги“.

Две години по-късно една от сестрите й остава вдовица с две малки момчета. Олкът веднага решава да напише продължение на историята за семейство Марч, за да събере пари и да подпомогне сестра си и племенниците си. Така през 1871 г. се появява романът „Малки мъже“, в който авторката отдава почит на баща си и неговата идея за съвместното обучение на момичета и момчета.

Олкът пише и четвърта книга за семейство Марч, озаглавена „Синовете на Джоу“ (1886).

Романът „Малки мъже“ излиза за първи път на български език.