Анри Троая
Альоша

1924 година. Съветска Русия е в траур — вожда на пролетариата умря. За руските емигранти, бягащи от болшевиките и червения терор във Франция, смъртта на Ленин се превръща в радостно събитие. Сред разорените и преследвани благородници, бивши фабриканти и предприемачи, проблясва надеждата да си върнат загубените богатства и да напуснат страната, в която им се е налагало да търпят толкова лишения и едва да свързват двата края.

Но тази искрица надежда е помрачена. Западните държави една след друга започват да признават СССР и ако този пример бъде последван от Париж, то събитията няма да се развият така, както се иска на бившите граждани на Руската империя. Всички тръпнат в тревожно очакване…

Новото лице в гимназията в Ньой, Альоша, не е като останалите ученици. Син на руски емигранти, избягали по време на революцията, той е отглеждан със спомена за родината. Альоша обаче има една-единствена мечта — да бъде французин.

Анри Троая

Авторът е роден в Москва през 1911 година. Семейството му напуска Русия по време на революцията и през 1920 година пристига в Париж, където Троая получава образованието си.

Първият му роман излиза през 1935 година. През 1938 получава наградата „Гонкур“ за творбата си „Паяк“. След 1940 година Анри Троая започва да пише големите си серийни романи, първият от които „Докато я има земята“ разказва историята на една руска фамилия; „Сеитби и жътви“ или „Ейглетиерови“ пък описва живота на една френска фамилия.

През 1959 година Анри Троая е избран за член на Френската академия. Успоредно с поредиците той публикува много единични романи и биографии.

Жан-Мишел Пейе

Художникът е стигнал до илюстрацията от любов към рисунката и към романите. Той се изказва за „Альоша“ така: „Винаги съм се възхищавал от куража на хората, които поемат по такъв път, и от силата, която е нужна, за да се установиш в чужда страна, в много случаи завинаги, и да станеш «чужденецът». Да приемеш едно място за цял живот е силен избор; не е като да си се родил там по някаква случайност и понякога си казвам, че тези, които са направили такъв избор, би трябвало да бъдат почитани граждани“.

Анри Троая е член на Френската академия.