Книга, посрещната с небивал възторг, определяна от читателите и от критиката като поразително оригинална…
„Убедителна, напрегната и затрогваща история…“
„Вълнуваща, разтърсваща… Прекрасна!“
„Роман, който всеки от нас трябва да прочете.“
„Всепоглъщаща… Впечатляваща… Книга, която ще се чете и след години.“
„Цветя за Алджърнън“ първоначално се появява като кратка новела, светкавично предизвиква интерес, бива преведена на много езици и включена в авторитетни литературни издания. За огромния й успех допринася както телевизионната й екранизация, така и игралния филм, заснет по сценарий на автора.
В разширения си вариант, обогатена с нови персонажи, „Цветя за Алджърнън“ е необикновен роман за един потресаващ експеримент с човешко същество.
За автора
Даниел Кийс е роден в Бруклин и завършва тамошния колеж. Бил е моряк на търговски кораб, корабен касиер-домакин, редактор и гимназиален учител. Писателят преподава във факултета по английска литература в Университета в Атина, Охайо.
„Цветя за Алджърнън“ се появява като разказ в периодичния печат през 1960 г. и спечелва годишната награда „Хюго“ за най-добра новела. Наскоро след това новелата бива поставена като телевизионна драма, а след написването на романа, и като филмова екранизация.
Даниел Кийс е автор и на романите „Докосване“, „Войните на Милиган“ и „Били Милиган — човекът с много лица“.
За книгата
„Цветя за Алджърнън“ се появява първоначално като кратък разказ и е светкавично включен в авторитетни антологии и преведен на много езици. Получава още по-голямо признание, като запомняща се телевизионна драма и като филм.
Обогатен с нови герои, „Цветя за Алджърнън“ се превръща в необикновен роман за един потресаващ експеримент с човешко същество.
Книгата е отличена с престижната награда „Небюла“.
Тази необикновена история за придобиването и загубата на изключителни интелектуални способности, за превръщането на един умствено изостанал човек в гениален ум и болезненото връщане към първоначалното състояние, осветява неизследвани аспекти на самопознанието, завладява с драматизма на изконния човешки стремеж към знание и интелектуална изява, с високото напрежение при прекосяване на разстоянието между гения и идиота, с предизвикателното поставяне на проблемите за любовта, приятелството и общуването от гледната точка на всички, които излизат извън нормата.