Уилям Шекспир
Събрани съчинения — Том 2 (Комедии)

Съдържание

Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти? Не се ли храни със същата храна като християнина, не го ли раняват същите оръжия, не страда ли от същите болести и не оздравява ли от същите лекове, не се ли поти лете и не зъзне ли зиме като него?

Шейлок — „Венецианският търговец“ (I д. I сц.)

Спомни си, Зевсе, как взе образа на лебед, за да обладаеш Леда. О, всемогъща любов, която можеш от един бог да направиш гъсок! Каква сила — да накараш едно божество толкоз да обича, че да стане на добиче, толкоз от любовта да е пернато, че да стане на пернато! А щом безсмъртните просто пощръкляват, какво остава за нас, простосмъртните?

Фалстаф — „Веселите уиндзорки“ (V д. V сц.)

Майка ми навярно е пищяла, но една звезда е танцувала в небето и аз съм се пръкнала под нея.

Беатриче — „Много шум за нищо“ (II д. I сц.)

Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!

Точилко — „Както ви харесва“ (II д. IV сц.)

А ти, господинчо мой, забравяш, че си един домоуправител и нищо повече! Мислиш ли, че понеже твоя милост е такъв светец, та вече няма да има на този свят вино и баници?

Сър Тоби — „Дванайсета нощ“ (II д. III сц.)