Читателски коментари от diddka

— Четох книгата преди почти седем години. Хареса ми, но някои неща ми дойдоха малко в повече. Предпочитам да чета по- лека и забавна романтика. Вчера се бях сетила за нея, уж нямаше да я чета и само щях да хвърля едно око, но в крайна сметка не можах да спра докато не я прочетох пак. Както беше споменато в коментарите има една хомосексуална сцена, която е отвратителна, най- вече защото не е по взаимно съгласие. Въпреки, че не е описана подробно се усещаше като изнасилване и ми остави гадно усещане, но не ме спря да харесвам главния герой. И това сигурно е единственият любовен роман, в който главният герой подтиква героинята, която му е съпруга, да си потърси любовник за да намери любовта, която той не може да и даде. А още по- лошото е, че тя наистина го направи, въпреки че накрая все пак се осъзна кого наистина обича.

— При условие, че това е една от любимите ми части от историите за Белю Пушилката, все пак ми отне около 5 минути чудене кои все пак са тези герои тука, „Дим“ и „Късия“. Странен превод, не мога да споря кой е по- правилен, просто навик. Но към тези, които още не са ги чели, това са истински истории от живота, може да се научи много от тях, прочетете ги, за мен беше удоволствие.

— Започнах да я чета преди време, но още на втората или третата глава се отказах. Нещо толкова посредствена и безинтересна ми се стори, че и за еднодневка не става. Слаба работа.

— Благодаря много на всички, които предупредиха за много тъжният край (8 от 12!!)! Сега тези, които не желаят да четат книги с много тъжен край, могат да се откажат навреме!

— Да, книгата се води №9 от поредицата, а доколкото си спомням Майкъл Бюканън се споменава само като приятел. Други от фамилията Бюканън или Ренард не си спомням да участват тук, но може и да съм забравила вече. Но съм сигурна, че книгата много ми хареса!

Съгласна съм с предишните коментари. Поредицата много ми харесваше, четях я с удоволствие, но вече след 14-та книга просто я зарязах. Идваше ми в повече прекалено многото странични и нови герои, излишна информация за тях, разводняването… Докато в същото време за някои от главните герои така и не се обясниха важни подробности. Иначе наистина като цяло историите са много интересни.

Книгата наистина е много хубава, чета я вече за втори път. Само се чудя, този който е писал анотацията, дали изобщо е чел книгата? Защото в книгата със сигурност няма споменатата там (даже на два пъти) Алисън Стийн , а бабата на Мейра всъщност се казва Агнес.

— Само да уточня, след явно по-внимателно интернет проучване, ето какво открих за историята на Колби Лейн :

" Outsider "

(Long, Tall Texans #30)

by Diana Palmer

The past had finally caught up with him. It was time to stop running.

Meet Colby Lane, the Long, Tall Texan Diana Palmer’s fans have been clamoring for—a man who is larger than life, and twice as exciting. "

— Книгата, която вие посочвате е съвсем друга.

— Книгата наистина е много хубава! Сладка, забавна, чета я вече за трети път. Но за нещо друго не се стърпях да изкоментирам. Явно всички герои ( мъже ) на писателката са горе-долу от един тип и всички задължително са окосмени, и то доста. А това ми се иска да го цитирам : " … протягайки слаба, с дълги пръсти ръка. По нея нямаше никакви бижута, но сред косъмчетата по китката му зърна часовник „Ролекс“. " Та колко ще да му е космата китката, че сред косъмчетата да го " зърнеш " тоя мъжки часовник, предполагам златен?? :)

— Историята ми хареса! Но финала ми се видя малко постничък… Искаше ми се да има още нещо, може би дори епилог. Всъщност ми липсваше присъствието на главната героиня. То не стига, че тя се появи чак по средата на седма глава ( което си е една трета от книгата без нея ) , ами и в предпоследните една-две глави пак изчезна. Все пак, добре че дойде за финала- то можеше и без нея май да свърши… Даже като се замисля, май през цялото време се наблягаше повече на историята на самия Коул, на неговите мисли и чувства, докато за Холи се споменаваше само от време на време, ей така между другото.

— Аз също не я дочетох книгата. Все се надявах да се случи нещо, ама то нищо освен глупавите капризи на Главната. Стигнах до шеста глава и я зарязах… Все пак и моя читателски ентусиазъм си има някакъв праг на търпимост.

— Понеже ми стана интересно от коментара ви, погледнах за какво става въпрос. Дори си направих труда да потърся оригинала на книгата и мисля, че грешката най-вероятно е на преводача. Докато тук е преведено : " Кожата й беше с цвят на абанос, по страните й се беше появила руменина. " , английския вариант е : " Her skin was ivory, touched with a rose brought back by rest and food. " Явно проблема е в превода на думата " ivory" , която има значение на цвят слонова кост, но тук незнайно по каква грешка се е превърнала в абанос .

— Наивно! Струва ми се, че първата книга повече ми хареса.

Описание

Свикналият с бързи победи над женските сърца професор Майкъл Догън успява лесно да внуши на романтичната си и талантлива студентка по живопис Кейт, че краткият им летен флирт е „голямата любов“.

Кейт лекомислено пренебрегва предупреждението на родителите си и изведнъж се оказва сама и измамена в чужд, непознат град.

Безнадеждността и отчаянието ѝ са големи, но на пътя й застава мрачният красавец Тед О`Мейли, който коренно променя целия ѝ живот.

— Понякога, докато се ровичкаш из мидите и попадаш на перличка… :) За първи път я четох преди около две години и сега я препрочитам с удоволствие. Препоръчвам я на любителите на жанра!!

— Вместо коментар, ще споделя няколко цитата от книгата. Например от глава 17- та — любовната сцена: "- почувства се като освободена гълъбица, за пръв път успяла да разпери криле … " , „Да, тя му принадлежеше изцяло … издигайки гургулицата в небесата по своя единствен и неповторим начин.“ , " … и в този миг той, като великолепен лъв, я сграбчи силно и …" , " Тя лежеше върху масата като обелен зеленчук, с оголено, разтворено сърце. " , "Виждаше се като мекотело в ръцете му. — С теб нямам никаква воля. " … — Ааах, каква романтика !!

— Заинтригувана от множеството възторжени коментари започнах да чета книгата. За съжаление на мен нещо не ми допада. Някъде до към шеста глава ми се стори направо като свободен преразказ на „Вечната Амбър“, а после като се започнаха едни изсмукани от пръстите приключения… Вече дори не съм сигурна дали ще я довърша изобщо, а съм прочела едва една трета от нея.

— На мен лично книжката ми хареса. Вярно е, че си имаше някои особености, но те си са типични за авторката. Забавлявах се.

— По принцип харесвам книгите на Елизабет Лоуел, даже много. Почти всичките съм ги чела, някои по два- три пъти. Но тази нещо здравата ми се опъва, стигнала съм до средата на книгата и не ще, та не ще! Всичко ми се струва нещо празни приказки, бла- бла- бла… Главният така се самонавиваше, че нищо и никой не му трябва, главната само го гледаше в очите и не знаеше какво да каже… Засега книжката я оставих да отлежава, на изчакване, дано да я довърша някой ден!

— Не ми хареса особено! На места главният изключително ме дразнеше с грубото си отношение и склонност към насилие. Най- вече ме изуми с това, как е възможно да упрекваш една жена,че е легнала още на първата среща с мъж, като самият ти си този мъж??