Читателски коментари от Eli Marinova

Този роман ми прилича повече на недовършен проект за роман. Чете се леко, уж нещо се случва , но сякаш почти нищо не се случва. Диалози и пак диалози …Човек почти нищо не научава.

От друга страна въздействието му е успокояващо.

Като воал е, понесен от лек ветрец. Взираш се през него, долавяш някакви неясни образи.

И това е общо взето.

Прекрасен и любим роман! Заслужава си да се прочете.

Романът е подходящ за юноши и млади хора. Лек и приятен за четене.

Разказва реалистично, сдържано и лаконично за голямата любов и първия секс.

Ако имаше продължение би бил по-пълноценен.

Някъде по средата сюжетната линия прави такъв шеметен завой, че свят да ти се завие.

После откриваш, че си жертва на една голяма заблуда. И че романът е една грандиозна спекулация, разказана завладяващо.

Има прекалено много сексуални сцени, които ми изглеждат не на място. Наклоняват везните повече към секса, отколкото към любовта.

Но пък нали това гарантира на автора по-широка читателска аудитория.

И накрая, това многократно повторено внушение, че съдбата на всеки от нас е предопределена и нищо не можем да направим, освен да я приемем…Но също ни се казва, че всеки сам е отговорен за съдбата си. Тъжно, трогателно, прочувствено, може би и горчиво оптимистично.

Странният ефект от този роман е, че те кара да погледнеш реалността с други очи и променя сетивността ти за света изобщо. Някакси разширява съзнанието.

Апотеоз на любовта и мистерия!

Мащабен роман. Калейдоскоп на отношенията между мъжете и жените. Бизнес, любов, секс, понякога извратеност, цинична реалност, драма, трагедия, на моменти ужасни картини от война или катастрофа.

Май всеки ще намери нещо по свой вкус.

Само за пълнолетни читатели.

И всичко разказано живописно.

Чудесен съвременен роман. Бизнес и любов. Пълноценни образи, интересни съдби. Чете се с лекота, но не е празноглав. Препоръчвам. Превеждайте повече такива романи!

Странно и неестествено объркване на граматическите времена в началото.

Повторение на абзаци по смисъл.

Многословен диалог, нехарактерен при общуване между близки хора.

Плъзгане по повърхността на случващото се, изброяване на това станало, онова станало…

Липсва емоция и дълбочина в описанието на героите. Авторката е дистанцирана от това, за което пише. Прави го схематично. Като че ли дори на нея й е безинтересно и скучно.

Ненужни са обяснения като тези, че Матю е нарязал доматите, после останалите зеленчуци и ги сложил във фурната, сякаш някой го интересува това…Бла, бла!

Да му мислят читателите.

Според мен очарованието на едно художествено произведение е в стила и богатството на езика.

Тук стилът се изразява в протяжна регистрация на тривиалното всекидневие.

Роман няма. Къде са редакторите?!

Астролозите и езотериците ни съветват да формулираме желанието си така, все едно вече е реалност и да вярваме, че ще се сбъдне.

Доколкото разбирам, идеята на авторката е била именно с тази цел в цяла книга да опише мечтата си за щастлив живот. Може би с надеждата, че ще се сбъдне в действителност.

Пожелавам й го.

Има много интересни ситуации в този роман, разказани увлекателно. Но и на места дълги протяжни диалози, повтарящи вече известна информация.

Динамиката на описанието е различна — ту бавна, ту се забързва.

Макар да е в категорията Любовен роман, тук са намесени престъпления, адвокати, детективи. Така върху любовта пада тъмна сянка.

Тази част прави романа доста драматичен, на моменти депресиращ и дълбоко смислен.

Интригуващо начало, тривиално скучновато продължение,

самоцелни диалози. Повърхностно описание на персонажите.

Изобщо елементарен сюжет.

Малък роман, който те кара да се усмихваш,

когато става дума за любов.

Щастлив роман за любовта! Живи, реалистични образи.

Човечност. Обич. Страст…

За мене беше удоволствие да прочета тази история.

Мноого безотговорна секретарка, та чак глупава.

Не спазва елементарното изискване за конфиденциалност. По абсолютно баламски начин издаде поверителна информация.

Но пък иначе нямаше да има роман, нали така?

Не мисля, че някоя жена би била щастлива в брак с онзи арогантен тип, който се съобразява единствено със себе си и манипулира чрез секс.

Любовната връзка, изградена само върху сексуално влечение и илюзии, е обречена. Не ми допаднаха персонажите.

Цялата история изобщо не ми хареса.

Вълнуващ, пълноценен роман. Не ми допадна натуралистичното описание на някои моменти от интимните сцени. Ако авторката беше останала на художественото описание, романът щеше да е поне с едно ниво по-добър. Но дори и така си заслужава да бъде прочетен. Особено мъжете ще научат някои истини за женската психика и морал, които са им непознати.

Всъщност, човек не се променя. Само си слага една или друга ролева маска.

Мъжът може по някакви съображения да се върне при жената временно, но щом вече я е напускал веднъж, ще го направи отново. Още по-малко трябва да му се вярва, ако жената е била тази, която го е отразяла в миналото. По-вероятно е да поднови връзката, за да й отмъсти като този път той я изостави.

Но пък така е в реалния живот.

Виж, в романите нещата може да се случват по друг начин. Манипулиране на партньорката чрез секс, сладки обещания и думи, думи…

Романът дава лош пример за отношения между мъж и жена. Но може би отговаря на истинската житейска реалност от 60-те години на миналия век.

Романът стартира с вихър от емоции, от които тръпки те побиват.

Но…Така или иначе, никак не харесах главния герой. Мъжкият егоизъм е безграничен и емоционалната жестокост към жената е отблъскваща. Ако има истинска любов или дори само обич, никой нормален човек не би се държал така. Това, че ти страдаш, не ти дава право да наказваш невинните хора, които даже те обичат.

Но авторката очевидно оправдава подобно абсурдно поведение.

Прекрасен роман. Описва способни на човещина, добри и нормални хора. Ако имаше повече такива романи, филми и тв сериали, убедена съм, че щеше да има и повече нормалност в човешките отношения.

Стилът е много приятен. Както си тече спокойно разказът, така някакво неочаквано изречение или коментар на персонаж, внезапно те разсмива.

Романът зарежда с оптимизъм…донякъде. Сянката на злото ни напомня, че не всичко е розово на този свят, а животът е шарен.

Романът заслужава да бъде прочетен.

В сравнение с други романи на Сандра Браун, този е по-добър. Има по-голяма плътност и интензитет на събитията. Авторката този път проявява чувство за мярка по отношение на интимните сцени.

Различното от повече любовни романи тук е, че не свършва със сватба „И заживели щастливо…“, а продължава и след това.

Мене лично не ме развълнува достатъчно. Може би защото този тип конфликти са ми чужди, но със сигурност ще допадне на много читатели.

Разбира се, ако човек попадне на подробно описано съдържание на книгата в някой коментар или в анонс, може и да се откаже да я прочете.

Колкото повече романи чета от Сандра Браун, толкова по-малко ми допадат. Прекалено набляга на сексуалното напрежение и това обезсмисля интересните сюжети. Типично за американските писатели е да експлоатират безогледно темата за секса.

Жените в нейните романи, дори когато са майки с деца, са едва ли не разгонени самки, които в 99% от времето си са на вълната на сексуалното влечение..

Не ми харесва, че за нейните героини сексуалният апетит, колкото и дискретен да е, стои на първостепенно място.

Така се изпращат погрешни сигнали, особено към мъжката аудитория, за смисъла на връзката между мъжа и жената. Сякаш в живота им няма други ценности.

А иначе стилът й е увлекателен, историите, които разказва са интересни.

Досега не бях попадала на подобна сценка като тази с дървото нито в роман, нито във филм. Много находчиво от страна на писателката. Истинско забавление.

А романчето предлага кратки вариации на тема „Сексапилни мъже“ и една пълноценна жена и майка. Стегнат стил, бързо се чете, доставя удоволствие.

Леко еротично плъзгане по повърхността на всички теми и житейски проблеми, загатнати в този кратък роман или романс. С нищо не ни обогатява, но общо взето ни забавлява. Добре че не прегледах предварително коментарите. Ако го бях направила, нямаше да прочета книгата. В един от тях ни разказвате твърде подробно за какво става дума. В друг коментар съобщавате най-голямата изненада. Все едно да кажеш още в началото на криминалето кой е убиецът. Най-добре е администраторът да скрива коментари, които ни карат да губим интерес.