Читателски коментари

Цветя на тавана от В. С. Ендрюс

kalknmah (2 юли 2014 в 20:57), оценка: 6 от 6

Преди много години прочетох тези книги и бях потресена от историята на тези деца. Сега след толкова много време, чувството е същото.

Книгите са много интересни, препоръчвам ги! Мисля че има и филм, не съм го гледала, но нямам и намерение, предпочитам усещането, което книгите будят в мен.

Горчива орис от Даниел Стийл


Сякаш зла орисница е обрекла обаятелната Грейс на горчиви изпитания, сипещи се кое от кое по-безмилостни до… мига, в който на пътя й застава човекът, предопределен да заличи спомена за кошмарите от миналото, да върне нейното дълго мамено доверие в хората и да й разкрие истинската красота на живота.

Сянката на Ендър от Орсън Скот Кард


това е НАЙ- ДОБРАТА книаг от седмте книги общо четирите за ЕНдър и трите за негтовата сянка

Черният корсар от Емилио Салгари

Су Харт (2 юли 2014 в 02:21)

Прекрасна книга!

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни


Така е. Аз също отдавна забелязах присъствието на Мечето Кода. Набиваше ми се на очи, така да се каже. И винаги чета нейните коментари с удоволствие.

Иначе тя го написа черно на бяло: [Щом не ви харесва думата „европеидни“, нека да е „южняшки“ тогава.] Това е за протокола. Аз също държа на коректното боравене с термините. И се хващам на бас, че ти, Венелине, казваш „подпочвени води“. А те всъщност са почвени.

Към Мечето Кода също имам реплика — грешиш, ако мислиш, че Халед Хосейни с творчеството си не предизвиква размисъл и интерес към живота в Афганистан във всичките му аспекти. Точно заради него посегнах и към Фирдоуси, и към „Кабулските лястовици“ на Ясмина Кадра, и към „Афганистански истории“ на Ганчо Каменарски.

Град от кости от Касандра Клеър

irina_18041 (1 юли 2014 в 18:38), оценка: 6 от 6

Това е най-хубавата книга която съм чела. Честно казано това е любимата ми поредица. Препоръчвам я на 100%.

Насила оженена от Кони Мейсън

космо (1 юли 2014 в 17:25)

наистина тъпа книга, друга такава до сега не съм чела. И двамата герои не знаят какво искат и хич не подхождат на главни герои за жанра за който са замислени. Всичкото това насилие и страстно желание, което не могат да контролират независимо с кого си лягат е по-скоро за Плейбой, отколкото за „сапунка“. А накрая — добре че всички „спънки“ изпоумряха, инак щастлив край нямаше да има :))) да не говорим, че съдейки по действията на героите в цялата книга, никак не ми се вярва този край да е щастлив ever after …

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

Венелин (1 юли 2014 в 17:07)

Въпросите Ви били реторични? Да ги бяхте задържали за себе си вместо да оспамвате форума. Явно много държите да се обяснявате. Личността Ви не ме интересува. Забелязал съм присъствието Ви, защото неизменно ми е било неприятно — дълги, не съвсем свързани постове, целящи да обяснят на аудиторията колко интелигентна и възвишена е дамата с мечи псведоним. Досадно. Пък и между „познание“ и „информираност“ разлика има. Твърденията на ЕС имат политическа, а не научна основа. Още нещо: признаването, че хората са расово различни, не означава че не са равноправни. „Европеинден“ е terminus technicus, затова трябва да се употребява внимателно, а не на който както му дойде.

Връщане към живота от Сандра Браун

kalanova (1 юли 2014 в 17:02), оценка: 4 от 6

С противоречиви мнения съм за книгата.Сюжетът е интересен, но циничните думи в диалозите понякога ми идваха в повече.

Божията формула от Жозе Родригеш душ Сантуш


Прекрасно! Оставям на страна бавно и не съвсем интересно развиващото се действие, впечатлена съм от подробните научни обяснения и от самата идея на автора за съществуването и същността на Бог! Ще се връщам към тази книга!

Лявата ръка на мрака от Урсула Ле Гуин

д. (1 юли 2014 в 15:57), оценка: 6 от 6

Взех я от сергия за 1 лв. и си признавам, че ме привлече поетиката на името първоначални — и представа нямах, че е награждавана книга и пр. В началото малко трудно я започнах, но като се настроих за всички особености на създадения от Ле Гуин свят лесно я довърших. Повествованието и фабулата сами по себе си са много добри и заслужават адмирации, но паузите за разкриване на душевността на измисления от авторката свят чрез сказания и предания си бяха crème de la crème. След като я прочетох главите с тях + стиховете за лявата ръка на мрака още няколко пъти. Митологията е сборен жанр с неясни граници между реалното и и-реалното, обогатяван от устното начало, където всяко следващо поколение влага нещо о себе си, поради което е адкси трудно да се имитира успешно/правилно (ака фентъзи). Ле Гуин се справя доста добре обаче…

Секс до смърт от Дара Джой

СтефкаКостова (1 юли 2014 в 12:46), оценка: 2 от 6

Написано набързо „нещо“, без действие, без тема, без перспектива! Разочарована съм!

Виж Джейн бяга… от Джой Филдинг

pola (1 юли 2014 в 11:48), оценка: 5 от 6

Приятно ми е, че и друг чете харесваните от мен романи. Успех!

Съкровището от Джули Гарууд


Присъединявам се към коментара на liusi, изразила си съвсем точно и моите чувства по въпроса :)

Страст от Луиз Бегшоу

Марина_Г (1 юли 2014 в 09:33), оценка: 6 от 6

Страхотна книга!

Капан за сънища от Стивън Кинг

Еленде (1 юли 2014 в 09:25)

Текста се нуждае от редакция- изобилства от печатни грешки, които на места променят смисъла на думите. Това малко разваля ефекта на иначе хубавата книга.

Търси се съпруг от Роузан Уилямс

жоро (30 юни 2014 в 21:18)

много тъп роман. когато една жена не харесва даден мъж и хиляда начини да му го покаже — да го удари, да стреля в него с дамски пистолет (да се опита да го наръга с кама), да го упои, да го опозори публично като ходи с други мъже пред него, да му се „врътне“, да му отлепи шамар пред други хора. поведението „аз не те харесвам, ама нямам избор“ е смешно никоя нормална жена няма да го приложи,освен ако не е проститука и мъжът не й е сутеньор. А идеята за добрия дядо\чичо\вуйчо който урежда брак зад гърба на непокорната внучка\племенница е ужасон клише. И как пък тази жена не може да се противопостави на дядо си, който явон не е толкоав добър щом я кара да прави неща които тя не желае?

ТЪПО ТЪПО ТЪПО!

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

Мечето Кода (30 юни 2014 в 19:42)

Питате, отговарям:

Никъде не съм споменала в текста си, че не вярвам в достиженията на антропологията по въпроса, още по-малко, да ги оспорвам. Споделям единствено лични наблюдения при контактите ми с тези хора. Стоя зад твърдението като очевидец. А вие?

Ако за антополозите русата и синеока Надин от Германия с едър кокал и ръст от метър и осемдесет е от същата раса като чернооката мургава Амал от Пакистан, то аз нямам никакво намерение да противореча, не само защото ми липсва познание, но и защото съвсем не ме интересува това. За мен хората са еднакво достойни и равноправни поради външните си физически белези. Изказах единствено мнението си, че афганистанките са много различни от пакистанките и индийките, както и от жените в Бангладеш, защото изглеждат и са красиви по особен начин, който съм виждала повече при южноевропейските народи. Щом не ви харесва думата „европеидни“, нека да е „южняшки“ тогава. Продължавам да се придържам към становището, под формата на директива в европейското законодателство, че ЕС не приема за мародавни идеите за разделянето на човешката популация на раси. Атакистките попълзновения по въпроса са освен нелепи и безкрайно глупави и отказвам категорично да бъда вмъкната в подобна полемика.

Коментарите ми по въпросите за евтаназията и бежанският проблем в момента ме засягат пряко и затова дадох израз на вижданията си с надеждата не да се създава дискусия, а защото това е мое конституционно право — правото на мнение и свободно разпространение на информация. Извинила съм се дори ако има неточности в данните, както и по-късно сама установих.

Ако вие държите да съм глупава, защото не мисля, преди да пиша поредното „безкрайно словоизлияние“, нека да е така! Нямам никакво желание да променям мнението ви, защото то не ме интересува. Бих добавила, че дори ме отегчава. Държа обаче коментарите ми да бъдат най-малкото обмисляни, преди да бъдат заклеймявани като „всеразбирачество“, защото засягат важни морални и социални въпроси и дори диаметрално-противоположните мнения мен поне ме радват, защото показват заинтересованост извън обхвата на коментираната книга, както и би трябвало да бъде.

Постваното от мен под този роман има за цел да събуди вниманието на читателите към бежанския проблем като последица от опита за променяне начина на живот в тези общества както и като допълнение на мнението на друг участник, както вече уточних. Формата под която беше поднесено е единствено суха информация. Та кое толкова не ви се понрави — данните или цитирането им от „блондинката с розовата боза“?

Виждам и че сте запознат с тематиката на обсъжданото от скромната ми особа, което ме кара да мисля, че за разлика от мен, вие се интересувате от моята личност. Казах го преди няколко месеца пак тук, но по друг повод, че ако това е разбирането да привлечете вниманието и се харесате на обекта на вашата критика, използвайте тривиалните методи. Шансът за успех при нефункционален перхидролен мозък е по-висок процентуално, но не е гарантиран!

Всъщност не очаквам и не желая да ми отговаряте на въпросите. Те са риторични. Писах единствено защото се обърнахте към мен лично както и не възнамерявам да повтарям.

И аз благодаря!

Южняшки огньове от Мерилин Бакстър


Хареса ми книгата. Добре развит сюжет и интересни герои.

На изток от Рая от Джон Стайнбек

diapo (30 юни 2014 в 14:25), оценка: 4 от 6

Това не е моята книга!