Читателски коментари

Много добра книга,автора пише изключително увлекателно!!!Потресаващо е като се замислиш,че такива неща са се случвали и най-вероятно продължават да се случват…

Доста драма и трагедия , блика от мистерия, ,но някак сухо, липсват подробни елементи които да ни предизвикат да си създадем собствена представа, да възбудят въображението ни за обстановка ,за душевния и външния образ на героите. Събитията препускат едно през друго , на моменти сякаш имах чувството че е по скоро сценарии за театрална пиеса …….. ,е все пак като се вземе в предвид кога е писана това обяснява нещата

Според мен всичките видове четива са великолепни…….:) Съжалявам че не съм отговорила толкова време……..

Кратко и ясно. :)

Прекрасен трилър!

Много хубава книга! Особено за любителите на Джеймс Бонд- имат много сходно съдържание и би станал страхотен филм, ако книгата се екранизира.

Благодаря! Ъм, Рохан, не съм имала намерение да пускам подвеждащи коментари, нито смятам, че моят е такъв, просто попитах. А относно приложенията — четат се заедно с историята или са просто като допълнителна информация и разяснения за обстановката и героите? Благодаря отново!

Винаги съм била една от читателките, които никога не пишат коментари, но не мога да не кажа колко много ми хареса тази книга! Втората също си заслужава. Нямам търпение да прочета последната от поредицата. Джудит Макнот пише удивително и книгите й са страхотни. Книги за мечтатели и романтици.

Прекрасно четиво. Както винаги Кинг е ненадминат.

Никога не съм чела нещо по-разтърсващо,,,,,,

И стилът е страхотен,

ама че въображение,,,,,нямам думи,,,,,

Не се чете лесно , но не можеш да я оставиш,,,,,,,,

и оставаш без дъх,,,,,,,,

Хубава история, хареса ми. Лека и приятна за четене.

Руски национализъм, проповядван с методите на съветската пропаганда.

Немските воиници са в бардаците, американските — в кръчмите, а храбрите руснаци громят врага.

Пропуснал е да спомене какво е правила Червената армия, докато немците са опожарявали Варшава.

Е, от син на полит комисар — толкова.

Особено затрогващо , прекрасно произведение , за суровия живот в степите и силния човешки дух .

Толкова истинско и въздеѝстващо сякаш бях там в Саръ-Озеките -безкраѝните жълти степи и преживявах съвсем лично цялата история .

Чингиз Аѝтматов за пореден път ме накара да се докосна до оня чиста нотка от живота до оная кристалночиста ценност към която се стремим но малцина я притежаваме ,не вярвам че мога да я притежавам но поне се докоснах . за това аз се прекланям пред този прекрасен писател

Доста забавна и приятно увлекателна. Даже мога да кажа, че за мен това е най-добрата книга на Дж. Линдзи. Продължението на историята — историята на Васили („Ти ми принадлежиш“) — ми се видя слабичко на фона на хумора на „Тайната принцеса“.

След толкова години и толкова прочетени книги в жанра тази все още ми е фаворит. Чела съм доста завладяващи истории, които са ме държали будна до среднощ, защото съм искала да разбера как продължава историята, но нито една от тях не може да се сравни с емоцията, която оставиха страниците на „Роза през зимата“. Даже помня, че след като я прочетох за първи път не ми се четеше нищо — толкова бях завладяна от историята. Все още я препрочитам от време на време и всеки път ми се вижда толкова добра, колкото и първия път.

Цял ден ми е гадно по тоя случай. Летял съм повече от веднъж по точно тази линя — Амстердам — Куала Лумпур (KLM operated by Malaysia Airlines) с точно този полет и ми предстои отново през януари. С какво умопомрачените руснаци са по-добри от талибаните?

Именно за този инцидент става дума. Факт е, че датите съвпадат, както и причините за падането на самолетите (ако приемем, че TWA 800 е бил свален от ракета).

Впрочем авторът не просто „има предвид“ TWA 800 — всъщност книгата е посветена на него.

Да, интересно съвпадение. Май не трябва дс се качваме на самолет на 17 юли. Но в случая може би авторът е имал предвид катастрофата на полет twa 800, която стана на 17 юли 96 и за която дълго време се подозираше, че самолета е свален от ракета.

Всъщност съм приятно изненадана. Книгата наистина беше доста увлекателна, макар на моменти от описателните сексуални сцени да се изчервявах цялата. А не е като да нямам опит с подобна литература… Малко ми се видя излишно задълбаването на историята в Аква Сулис и затова прескочих няколко глави. От 17 минах директно на 27. Оказа се, че това изобщо не накърни сюжета, така че ми се струва, че авторката малко се е престарала с тази част на историята. Както и да е — книжката не беше никак зле.