Читателски коментари

По пътя от Джак Керуак

Pepola (23 февруари 2014 в 11:25)

Това е една от малкото книги, които съм зарязала без да дочета.

Вампирсвил от Елън Шрайбер

mermaid (23 февруари 2014 в 08:45)

Момичета, мнението ми съвпада с вашите.

Страст от Луиз Бегшоу

svr (23 февруари 2014 в 08:45), оценка: 6 от 6

Историята ме грабна.

Старите нови неща от Сали Брадфорд

ganiva (23 февруари 2014 в 03:00), оценка: 5 от 6

Съгласна съм с горния коментар — хубав, добре написан съвременен роман.

Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер от Александър Дюма

novfen (23 февруари 2014 в 02:03)

Проблемите с различните имена на едни и същи френски владетели, както и безобразното „побългаряване“ на женските имена в романа според мен е грешка на преводачите и редакторите. На моменти имам усещането, че преводът не е от френски, а от руски. Но…това е за превода, а романът, разбира се, е един от шедьоврите на Дюма -баща. 25 години след като го прочетох за пръв път още се връщам към него с вълнението от детството. „Тримата мускетари“ е безсмъртна класика, с продълженията или без тях :-)

Вампирски целувки от Елън Шрайбер

Севда (23 февруари 2014 в 00:12)

Вече и втората я прочетох

Безценно момиче от Даяна Палмър

Darka (22 февруари 2014 в 14:24), оценка: 5 от 6

Приятно, но много обикновено.

Вампирски целувки от Елън Шрайбер

Севда (22 февруари 2014 в 13:18)

На 22 съм, имам две деца. Не съм тинейджър, но книгата страшно много ми хареса. Прочетох я за 3 часа. Нямам търпение да прочета втората, но трябва да изчакам до вечерта да заспят децата. Благодаря на читанка за безплатните книги! Аз лично живея в Атина и тук българска библиотека няма. Сигурна съм, че не съм единствената в това положение. Сюжетът изобщо не е плосък, а даже много интересен-всеки с мнението си.

Разбудени фурии от Ричард Морган

gost (22 февруари 2014 в 12:56)

Във втората книга от поредицата, която липсва тук, Ковач окончателно отхвърля и последните си идеали, а с това — и преследването на всякакви възвишени цели. Той е бивш емисар, престъпник и нихилист, така че историята му да има цел в смисъла, който влагаш, просто не би паснало. Единственото, към което му остава да се стреми, е мир, а такъв в света на Морган е невъзможен освен чрез чудото, на което се надява в края. За това и от неговата гледна точка историята може да не изглежда като възвишен епос. За мен поне точно това позволи на книгата да звучи естествено, а и да затвори поредицата по логичен начин.

Насила оженена от Кони Мейсън

klovis83 (22 февруари 2014 в 09:35), оценка: 1 от 6

Това е може би една от най-тъпите книги, които съм чела през живота си, а вярвайте ми изчела съм много — особено от този жанр.

Нежно и красиво от Барбара Делински

ekhipatia (22 февруари 2014 в 06:04), оценка: 4 от 6

Нежно и красиво описание на любовта.

Забраненият плод от Сюзън Джонсън

miskapriz (22 февруари 2014 в 05:04), оценка: 6 от 6

Тази книга както и другите две от серията" Брадок Блек" е невероятно интересна на места със хумор или романтика даже и със много тъга всичко е описано великолепно поздравявам писателката за прекрасния и талант мисля да и изчета всичките и останали книги но аз май повечето вече съм ги изчела…

…И кучето във тази къща… от Дамян Дамянов

Ка (21 февруари 2014 в 20:29)

Красиво написано, и тъжно

Магазин за злоба от Ради Радев

Катя (21 февруари 2014 в 20:24)

Интересен разказ, увлекателен и смислов!

Можеш ли да пазиш тайна? от Софи Кинсела

mimi72 (21 февруари 2014 в 18:46), оценка: 5 от 6

Да сюжетите са много близки. Беки и Ема много си приличат, но има и малки разлики все пак. Беки е болна на тема модно и марково облекло готова да пожертва всичко само за да се здобие с едно шалче например, докато Ема въпреки желанието си да притежава всички тези модни и красиви неща е примерана с невъзможноста да ги има и компенсира с дрешки втора употреба по важно е за нея да върнe дълга на баща си и да намери своето място в света. Идвете искат да срещнат мъжа на мечтите си да го впечатлят със елегантната рокля на D&G или прекрасните обувки на еди си кой известен дизайнер, колкото и не удобни да са, да го омаят със скъп парфюм ….. Ами огледайте се и ще видите че сме заобиколени от точно тези момичета на които Авторката с много хумор ирония и симпатия се опитва да им каже, че идеалният мъж за тях е този на който изобщо не му пука в каква марка дънки са се намъкнали а ще са поразени от тяхната младост, наивност, жажда за живот, от доброто им сърце и нежноста в очите им . Така че млади момичета четете и се забавляваъте с книгите на Софи Кинсела

Можеш ли да пазиш тайна? от Софи Кинсела

mimi72 (21 февруари 2014 в 18:03), оценка: 5 от 6

До mma (7 август 2013 в 16:00)

Неразбирам, кое по точно те дразни това, че авторката коментира модните марки или това че напълно правдоподобно описва вълнението на младите жени, а и на мъже от актуалните модни дизайнери в реалноста ???

Разбудени фурии от Ричард Морган

katia.gr (21 февруари 2014 в 11:08), оценка: 5 от 6

Под цел, нямах предвид „какво е искал да внуши авторът“, а каква е пътечката на историята.

Такеши е емисар и му се възлагат мисии. Очаквах някаква интересна мисия, някаква заплетена история; а не нещо от сорта на „епизод от живота на Ковач“. Авторът е много добър и се чете с голямо удоволствие. Но и най-добрите автори имат силни и по малко силни книги, това е в реда на нещата. На мен тази книга ми се стори по-слаба от другите му творби, това е.

Разбудени фурии от Ричард Морган

gost (21 февруари 2014 в 06:01)

ОК, тогава за историята ще подскажа, че е стандартен куест, разделен на мисии, които се изпълняват една след друга.

Колкото за целта, цел има само в притчите и басните. Във всичко останало има гледни точки, а в случая е гледната точка на Морган за насилието, неговата неизбежност и безрезултатност. Това е само грубо обобщение, разбира се, но за толкова пари, толкова. :D За нещо повече, разрови се и потърси интервюта на автора.

Разбудени фурии от Ричард Морган

katia.gr (20 февруари 2014 в 23:01), оценка: 5 от 6

Коментарът е конкретно за тази книга. Другата пусната тук книга съм я коментирала където трябва. ;)

Зеленият път от Стивън Кинг

radoslaff (20 февруари 2014 в 22:53)

А водата мокра ли е? :)