Читателски коментари

Хареса ми книгата. като цяло сюжета не е нищо особено, но имаше неща, които внесоха разнообразие от обичайните исторически романи от този жанр. Епохата тук е началото на двайсети век и самите нрави вече са по-различни. Хареса ми и представянето на естествеността на главините герои. Никой от тях не е перфектен. Стори ми се, че авторката се е опитала да взима идеи от Джейн Остин. Получило се е приятно четиво.

Тя е сканирана цялата. Но е сборник с разкази от две авторки за различни техни поредици, поради което са качени поотделно всеки. Вълшебства е името на разказа за Никълъс Дьо Вил и е прикачен към поредицата за Уестморланд. Като се щракне върху книгата Вълшебства, излизат линковете към четирите разказа. Иначе са към съответните поредици. Колкото и условно да е това разделение.

Наистина много добра книга!

Досега Лъдлъм ми се струваше скучен и обстоятелствен автор, но тази книга промени мнението ми. Невероятна смесица от хумор, сарказъм, напрежение и неочаквани ситуации. За разлика от други книги, в тази нелепитете и невъзможни събития не дразнят, защото читателя знае, че това е (а дори и да не е) за допълване на хумористичния характер на произведението.

Не е само до тематика, Димитър Талев е велик писател… Къде ще го сравнявате със Стефан Дичев и Слав Караславов! И техните книги са интересни, но като писател Талев е много класи над тях.

Абсолютно вярно, много точно. Защото на някои родители все някой друг (или нещо друго) им е виновен. Мамка му, от втори клас чета Кинг, Кунц, Леймън (а той последния е адски брутален) — като дете не са ми забранявали нищо. Да съм станал сбърканяк?

Възмутените могат да се гледат работата (не че Аполинер точно има някакви сериозни литературни достойнства — не и с тази творба) — не само за тази, а и за много други книги, филми, видеоигри и т.н..

Но няма какво да добавя след написаното горе.

Има и по -добри книги от тази авторка.Като цяло всички книги следват една и съща линия мъжът винаги изпитва недоверие към жената ,преди краят той винаги си тръгва и героинята е „опустошена“.

Пиша този коментар не за да се правя на лит.критик ,а защото смятам,че са важен ориентир за читателите за да започнат една книга

Пардон, да ти се доплаче!

О, ужас! Такава неграмотност, че чак за ти се доплаче!

Да, те педофилите стават такива от много четене. Не давайте на децата да гледат екшъни защото могат да станат убийци. Аре ако може да си наблягате на възпитанието на децата и по-малко да кудкудякате. Ако знаехте как да влизате в хисторито на браузъра и да разберете какво гледат децата ви сигурно направо щяхте да ги разстреляте. Точно възмущаващите и забраняващи родители произвеждат сбъркани деца. Лъжат за всичко, забраняват, наказват без да обясняват защо и т.н. И после израстват едни задръстеняци и смотаняци, в които има множество вътрешни конфликти, невежество и силна възможност всичкото това да избие нанякъде. Тази книга не е за деца естествено, но който търси намира, извратеняците си имат свои източници, не са опрели до читанката, така че да се маха е пълна глупост. Ми свалете порното, хилядите сайтове за снъф, че тогава тръгвайте да сваляте Аполинер. И по какъв начин по дяволите това дали имам деца би трябвало да се отрази на вкуса ми за книги? Направата на деца предполага, че би трябвало малко от малко да съм запознат с ритуала. И един въпрос много ме гложде. Книгата започва доста мощно от първата страница. Като ви възмути толкова защо я прочетохте цялата? Възмутителна, боклук, сквернословна ала бала, но доста странички сте прочели като гледам. На това се вика лицемерие, за такива хора петната на Роршах разкриват прелюбопитни факти.

Великолепно произведение! Трудно може да се намери толкова описателен и детайлен свят, както в поредицата Хиперион. Авторът демонстрира и дълбоко познание на на различни философски течения. Бях прочел поредицата преди повече от десет години, но никога не я забравих. Новото препрочитане само обогати разбирането ми за идеите положени в сюжетната линия.

Бас държа, че това нещо е писано след "Грехопадение ". Накъсах си нервите, докато го изчета. Тъпо, скучно и ненужно. Не си губете времето и четете направо следващата част!

незнaм дaли имa aд но знaю със сигурност че имa бог,и ще препоръчaм нa всички койти искaт дa прочетът книгa която е истински шедиовър и не преовиличaвaм ,тa книгaтa е от Уиьям Пол Йънг ,, Колибaтa ,, тaзи книгa промени животa ми!

Романът е колкото три нормални книги, но за разлика от други такива саги, ни най-малко не е разводнен или досаден. От началото до самия край се поддържа интереса на читателя. На мен много ми хареса, надявам се и на вас.

Мисля, че тази книга е много приятна за четене.Героите се харесват без да ни дразнят с тъпи разсъждения могат ли да живеят един без друг.За мен бе удоволствие за я прочета.

Страхотна, емоционална и интригуваща! Особено се забавлявах с разрешението на развода! А дали има още от тази поредица?

Не обичам да критикувам,заради труда на хората, които са обработили книгата за читанка.

Иначе книгата е за юноши — обикновена, повърхностна, слаба, предназначена за не особено претенциозната американска аудитория на 50-те, 60-те години на миналия век. Стилът на произведението е слаб, за развитието на действието има какво да се желае. Книга за юноши и нищо повече.Няма особени достойнства и не си струва загубата на време за четене.

Интересно е в исторически аспект от поглед с днешна дата, колко десетилетия и дори векове америкнците не могат да се освободят от расизма, обаче се месят в делата на други народи с осъждащ пръст или директно с оръжия и с обещание за имагинерни добри цели и хуманитарност, а в собствената си страна подтискат дадени слоеве доста, доста дълго време през 20-ти век по директни или индиректни начини.

Малко претупана някак! Става за едно четене и бързо забравяне.

Книгата е страхотна,ноо Кристи меко казано е доста глуповата.Малко в пивече ми дойдоха геешките й.

Не бях чела Сароян, до сега. В първия момент много ми заприлича на Стайнбек, после на Селинджър, но мисля, че макар различими и специфични ги обединява една обща ведрост, като внушение от тежки съдби и трудни житейски избори. Америка до 50-те на 20-ти век. Мисля, че това ми е любим период в американската литература. Причината да започна да чета Сароян, колкото и да е странно е един тигър от зоологическата градина в града, в който живея. Тигърът на Ани :))

Изключително приятна и разтоварваща книга. Страхотна е!