Читателски коментари

Под игото от Иван Вазов

Уолкинг Дюд (8 септември 2014 в 23:52)

Краси, важното е че си разбрала, че тази книга е важна! А кога ще я прочетеш, това си зависи от тебе! Според мен учителите трябва да препоръчват важните книги и да окуражават учениците да ги четат, не да ги задължават! А тази книга е първият истински български роман и не отстъпва по нищо на другите романи от онова време! Краят няма да ти хареса! На никой Българин няма да му хареса! Но това прави книгата истинска! И докато се чете тази книга ще има Българи и обратното, докато има Българи тази книга ще се чете! Той и самия дядо Вазов го е казал!

Мечтата на една принцеса от Нора Робъртс

Симона15 (8 септември 2014 в 21:56)

Уникална книга. Препоръчвам я на всеки, който харесва този тип книги. Поредицата е изпълнена със заинтригуващи моменти, романтична, но и забавна. Лека за четене. Времето за прочитането ѝ определено си струва. :)

Пламъци от Сандра Браун

rumawalker (8 септември 2014 в 20:02), оценка: 4 от 6

Книгата е добра, но може би заради многото положителни отзиви тук, аз лично очаквах повече. Или може би защото преди това бях прочела „Буря“, която по мое мнение има доста по-силна както криминална, така и любовна история.

Доста от подбудите и постъпките на главните герои са лишени от реализъм и здрава логика, само и само за да бъде завъртяна някаква интрига, която да държи читателя в напрежение и да го кара да чете. Давам и 4 от 6 точки и въпреки това бих я препоръчала на всички фенове на Сандра Браун и на любовния съспенс. Моят номер едно от творчеството и засега си остава „Буря“.

Едно лято от Нора Робъртс

ani65 (8 септември 2014 в 18:21), оценка: 3 от 6

Тава е втората книга от поредицата.

Бъди до мен от Нора Робъртс

ani65 (8 септември 2014 в 18:10), оценка: 5 от 6

Да това е първата книга от поредицата и дано някой оправи списъка, за да могат следващите които четат поредицата да им е по — лесно.

Винету I от Карл Май

Бойко (8 септември 2014 в 17:46)

Не съм чел друга, но ми хареса!

Винету I от Карл Май

Stas Kirov (8 септември 2014 в 17:08), оценка: 5 от 6

И на мен ми беше една от първите книги като бях малък. После издирих и прочетох всичко на Карл Май, до което успях да се докопам …

Покойникът от Нашвил от Силвия Кристъл

галя (8 септември 2014 в 16:00)

Съжалявам, но съм разочарована. Много слаба книга. Много! Антонацията няма нищо общо със съдържанието.

Винету I от Карл Май

валкириа (8 септември 2014 в 14:59)

това е една просто незабравима поредица. една от любимите ми . тази книга ще се чете и помни още мн дълго време. невероятна!!!!!!

Автобиография от Бранислав Нушич

Анитоо (8 септември 2014 в 14:45)

Много забавна книга и се чете лесно, защото всеки е един от нас е преживял подобни случки

Вихърът на Жътваря от Стивън Ериксън

marmorko (8 септември 2014 в 13:05), оценка: 6 от 6

както съм писал и преди ако имаш търпение да прочетеш първата част на първата книга от поредицата от там нататък става интересно и увлекателно. Четири пъти започвах Лунните градини и четири пъти я оставях като си казвах ,че е объркваща и скучна и се чудех защо по дяволите я чета.. На петия път все пак проявих търпение и продължих да чета,а сега не мога да я оставя и смятам поредицата за една от най-страхотните фентъзита

По пътя към Сантяго от Тихомир Димитров

Боряна Бонева (8 септември 2014 в 12:14)

За първи път чета пътепис с такова удоволствие и за първи път съм провокирана да оставя коментар тук. Ще потърся и прочета всичко от този автор.

Слейд от Лорън Донър

veronikage (8 септември 2014 в 12:10)

Напълно съм съгласна :) Вече съм на Тайгър, нямах търпение да стигна до него честно казано :))

С храна си живял от Георги Коновски

Pepola (8 септември 2014 в 11:48), оценка: 4 от 6

Не е зле. Увлича и се чете бързо (започнах я снощи) и ми остана малко кратичка.

(Който не е чел още книгата, може би е по-добре да не чете надолу, ако не иска да получава предварителни индикации за съдържанието.)

Имам някои критики обаче. На първо място има нужда от езиков редактор. Имаше някоя и друга не много уместно употребени думи, нужда от промяна на словореда на места, най-малкото едно „до кога“, което трябва да бъде „докога“. Това са сравнително дребни неща.

По сериозно е това, че не ми се връзва времевата скала на събитията и процесите. В текста се казва, че 50 годишните са вече твърде стари и негодни физически да оцеляват в настоящите условия. Героят е явно мъж в разцвета на силите си, щом не само оцелява, но е и водач на група. Представям си го някъде около 35–40 годишен. Това значи, че зад гърба си има около 15 години живот на възрастен. В тези 15 години трябва да се вместят твърде много обществено-социални и природни процеси: известно време нормален живот, период на разрушаване на цивилизацията поради глад и установяване на едни условия на оцеляване на по-силния, които вече траят известно време. В същото време природата е превзела територии, хищниците са станали едри (еволюция). Това са процеси, които не ми изглежда да могат да се вместят в 15–20 години, а повествованието оставя впечатлението, че героят е свидетел на всичко. Самата разруха на цивилизацията поради глад е нещо, което не би се случило от днес за утре, като при война или катаклизъм, а би отнело години.

И друго, пунктуацията. Твърде много излишни тирета, твърде много многоточия, които би трябвало да изразяват нещо, но някак не усещам какво или поне не навсякъде.

Краят е малко рязък и разочароващ, но погледнат в общия контекст, може би логичен.

Публични тайни от Нора Робъртс

piran4e (8 септември 2014 в 10:29), оценка: 6 от 6

Със сигурност една от най-добрите истории на Нора Робъртс.Огромно удоволствие бе за мен да я прочета.Заслужена 6-ца!:)

Вихърът на Жътваря от Стивън Ериксън

Raven (8 септември 2014 в 10:27)

Оценена е високо защото си заслужава. Това е !

Черното ехо от Майкъл Конъли

notman (8 септември 2014 в 10:23), оценка: 5 от 6

Става. Не е чак върхът на сладоледа, но като се има предвид, че е първи роман на Майкъл Конъли…

На мен ми беше интересно да чета за връзките между институциите и медиите, както и за самите медии. Писал е малко по въпроса, но като се има предвид, че самият Майкъл Конъли произлиза от журналистическите среди, приемам правдивостта им за стопроцентова. Много се смях на прякора на телевизионните репортери (предполагам, цялата вестникарска гилдия в LA го използва) — „свинари“ :) Баш такива са си, братче! Ела да ги видиш и в България — абсолютни свинари. А свинете са тия, които висят пред „малкия екран“ и им вярват…

Краят на книгата беше малко пластмасов. Но пак казвам — като за първа книга…

И една забележка към преводача имам, който и да е той: човече, не върви да смесваш метричните системи така грубо в рамките на една творба! Не може и мили в час, и километри, и метри, и футове, и инчове… става бъркоч.

Необичайно предложение от Бети Нийлс

ganiva (8 септември 2014 в 02:39), оценка: 3 от 6

Отначало започна обещаващо, но след средата стана скучно и глуповато. Доста еднотипни са книжките на тази писателка, никакво разнообразие в сюжетите, ама като за един прочит да убиеш малко време стават.

Слейд от Лорън Донър

Ива (7 септември 2014 в 21:15)

Доста неангажираща поредица, но все пак доста приятна за четене. Да си призная, вече чакам да излезе Даркнес (всъщност от половин година го чакам). Като цяло май любимци са ми Валиант и Тайгър, но и Муун е доста вълнуващ. Препоръчвам ги книжките, много по-добро запълване на свободното време от стоене пред телевизора :)

Пестеливи разкази от Георги Коновски

Икран (7 септември 2014 в 19:22)

„….Алпинистки

Разказ за новата книга с указания по скално катерене, започваща с предупреждението, че това може да е последната книга в живота.“

:-)