Читателски коментари

Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов

emiliata22 (16 септември 2014 в 22:34)

Ами то нали за това е худ. Измислица, а не туристическа карта!

Сърцебиене от Илдико фон Кюрти

ducasse (16 септември 2014 в 20:59), оценка: 5 от 6

Много готина книжка — рядко заинтригуващ ме чиклит. На всяка пожелавам един такъв Филип в къщи да ни търпи глупостите.

Хиляда сияйни слънца от Халед Хосейни

Arise (16 септември 2014 в 12:48)

Като ударен с чук съм след тази книга….. Голяма!!!

На оня свят от Елин Пелин

Юлиан Якимов (16 септември 2014 в 10:54)

В разказа има вложена много мъдрост, изразена с метафори. Цялата ни народопсихология я има тук. Хубаво е да се прочете и да се осмисли.

Винету I от Карл Май


Книгите на Карл Май обогатиха детството ми и ме накараха да прочета много други книги, свързани с посочения период. Това е достатъчен показател за стойноста им. Така наречената пропаганда си е ваша лична измислица. Не вменявайте на автора смешните си идеи и предположения.

Сградата от Красномир Крачунов

dobro (15 септември 2014 в 22:03), оценка: 5 от 6

Страхотна история. Прочетох на един дъх. Какво наистина ни носи Системата, как реагират човекът залостен в нея и къде е изходът… Такъв няма… Май

Винету I от Карл Май

забавни книжки, но омърсени (15 септември 2014 в 14:51)

По-интересното е, че макар и за подрастващи книгите му са и политическа пропаганда срещу англоговорящите владатели на моретата. Писани по-времето на обединението на 38-те немски държавици, когато Германия строи чудовищен флот за да конфронтира Кралицата, наред с френските колонии в Африка и руската ръка на Балканите. В крайна сметка успяват да създадат едно обединение между Великобритания, Франция и Русия, което убива дипломацията и води до великата война. А и Карл Май посещава Америка за първи път когато е на 66 години и не е случайно, че по-скоро пише фантастика.

Флирт за една нощ от Александра Кампбел

Марина_Г (15 септември 2014 в 11:20), оценка: 6 от 6

Книгата е интересна, показва как на човек му се налага понакога да прости голяма грешка в името на щастието си. Съдбовни решения, които променят живота изцяло.

Книгата на черепите от Робърт Силвърбърг

Pepola (15 септември 2014 в 09:48), оценка: 5 от 6

Да, наистина това не е обичайната научна фантастика на Силвърбърг, но ако човек прочете предговора му към това издание не би имал такива очаквания и ще добие контекст за книгата. Аз също не обичам твърде циничния език, само че това е езикът на героите. Може би е било възможно да преводачът да потърси по-мек израз на български, а може би не е било уместно. Не знам как е в оригинала, не ми се наложи да го търся, тъй като нищо в текста не ме подразни (нещо, което правя, ако среща нескопосани изрази или безсмислени изречения, които обикновено се дължат на лош превод).

Добра е книгата, по-скоро психологическа, отколкото екшън.

Винету I от Карл Май

Далида (15 септември 2014 в 07:17)

По-интересното е, че в Северна Америка никой нищо не е чел от тази поредица и никой нищо не чете за първите хора населявали земите им. А ние израснахме с Винету и играта на индианци.

Любовен зов от Сюзън Кери

Далида (15 септември 2014 в 07:03)

Не ми хареса.

Павилионът „Прасковен цвят“ от Минмей Ип

mishonata (15 септември 2014 в 06:11), оценка: 1 от 6

Посредствено, на моменти просташко и вулгарно, но „облечено“ в красиви думи. Опитва се да звучи като разказ за културата, но звучи като вулгарен разказ за лицемерие, похот и алчност

Прощално от Никола Вапцаров

Ния (14 септември 2014 в 22:34)

Къде се загубиха тези дълбоко трогващи лирични души? Къде остана лаконичната им дараба?

Това потресаващо величие пред мекошавата съдба, събрано в няколко реда — без никакъв патос, без трогателни жестове. Дано тези ярки следи никога не загаснат!

Цифрова крепост от Дан Браун

dravko (14 септември 2014 в 17:30)

Занимавам се с компютри, прочел съм досега 3/4 от романа и на мен лично много ми харесва. Има някои фантасмагории, които няма да споделя, защото четат и хора, които тепърва ще четат книгата, но като цяло е интересно и занимателно четиво!

Знахар от Тадеуш Доленга-Мостович

diapo (14 септември 2014 в 15:57), оценка: 5 от 6

Страхотна книга! Много истинска, заслужава всяка отделена минута.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

Йо (14 септември 2014 в 13:33)

Прочетох за първи път Присмехулника в края на гимназията. Препрочитала съм неколкократно книгата в оригинал и в превод и съм готова да се върна към нея и сега, десетилетия по-късно. Някои книги просто те грабват, докато други не успяват да те докоснат. Книгата е невероятен урок по човещина, толерантност и справедливост и затова не я свързвам непременно с епохата и контекста. Атикус е човекът, който бих искала да бъда, а в Джем откривам себе си като дете.

Едно уточнение — разказвачът не е осемгодишно дете, а порасналата Скаут, която разказва за събития, настъпили през детството й.

Твоята магия от Джоана Линдзи

verfru (14 септември 2014 в 01:14)

Поредицата е наистина уникална, а и много смях падна……

Реликвата от Дъглас Престън, Линкълн Чайлд

Reo (13 септември 2014 в 21:57), оценка: 5 от 6

На мен ми допадна доста книгата. От средата и до края, действието е много динамично и се чете на един дъх. Доста страховит трилър, който ми напомня на друга тяхна книга — " Натюрморт с гарвани". Епилогът наистина е силен и неочакван. Ако обичате този жанр, не подминавайте тази книга. Тръпката е гарантирана.

Покойникът от Нашвил от Силвия Кристъл

Димитър (13 септември 2014 в 14:59)

Определено има за какво да се замисли човек, прочел книгата…

Колекцията от Мери Хигинс Кларк

Людмил (13 септември 2014 в 13:42)

Великолепна книга!