Любовницата на корсаря от Хедър Греъм
Колкото и лош да е превода книгата е невероятно интерсна наистина много ми хареса от доста време не се бях увличала така просто не можах да я оставя докато не свърши.
Алхимикът от Паулу Коелю
Книгата е добре написана. Добре написана е защото е по-различна. За разлика от другите книги тук се хваща вниманието на читателя, с това че всичко се представя под формата на приказка. Но тази приказка не е фантастика. Дам има истини, но според мен се предават на читателя прекалено директно. Съгласна съм че повечето хора трябва да са стигнали до изводите от тази книга, но само повечето.
Коелю е много добър писател,не само заради истините в книгите му,но и заради това че краят е различен. И той като всеки писател си има недостатъци- освен че предоставя прекалено видно възгледите си и се повтаря, той улеснява прекалено много читателя. Ако в такива истории вметне повече скрит смисъл, мисля че ще е доста по-добре и доста по-отличаващ се!
Разбивач на сърца от Джули Гарууд
Страхотна книга!
Изпитание от Цончо Родев
Првъзходен роман за едни от най-превратните моменти в най-новата българска история. Горещо го препоръчвам на всички.
Изповед на борещия се човек от Марин Жечев
Всеки човек, считащ се за интелигентен и зрял трабва да е прочел книгите на Никос Казандзакис поне по веднъж.
Магията от Робин Лий Хатчер
Ами честно казано си е доволно банална, ако наистина ви се убива време — става :)
Саваните на Кения от Джон Хантър
„Саваните на Кения“ ме грабна и я прочетох на 1 дъх! Прекрасна книга, много увлекателно написана!! Авторът майсторски пресъздава трудностите и предизвикателствата, които стоят пред ловеца на диви животни в Африка!! Книгата е изпъстрена и с подробности от живота на афроканските племена и изобщо е много, много интересна!
Дивата котка от Хедър Греъм
Обожавам тази книга.Прочетете я.
Графиня робиня от Вирджиния Хенли
Хубава е! Хареса ми.
Щастливи завинаги от Нора Робъртс
Успях и да се посмея, и да поплача. За мен това значи, че книгата си струва.
Планетата на двойниците от Карен Симонян
Когато тръгнеш по пътя да мислиш само за себе си създаваш едно отрицателно свое подобие, което иска да убие най-милите чувства както от скъпите спомени, така и към хората, които в момента създават такива спомени.
Мечът на непримиримите от Цончо Родев
Цончо Родев е от смелите писатели преди 1989, които критикуваха комунизма завоалирано под формата на юношески романи за отминали епохи. Цитат от книгата-
Ако си грабен от разбойник или шайка разбойници, тогава държавата може да те закриля със своето оръжие — закона. Но ако шайката разбойници държи в ръцете си самата държава, тогава законът е само едно оръдие на тази шайка, за да смъкне и кожата от гърба ти.
Игра на часове от Дейвид Балдачи
Започна добре, но се отегчих и останах разочарована от края.
Сърца в пламъци от Джоана Линдзи
Останах разочарована от книгата.Със зор стигнах до 23 глава и я оставям. Прекалено посредствен роман ми се струва и някакси смешно главният герой на всяко изречение да се обръща към главната героиня с „кучко“. Съжалявам, че я започнах.
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата от Мирзакарим Норбеков
А да забравих поредица от упражнения няма да променят нещата преди и след очен преглед, както знаете за всяко истинско нещо се изисква време, търпение, усърдие, воля, смелост, желание, нагласа, настроение, постоянство и т.н. Пример ако ходиш редовно на фитнес и трябва обиколката на бицепса да е по-голяма кво ще ми кажеш, че след тренировката ще стане по-голяма окончателно? йхаха. Човек е роден за да живее и вижда.. съответно хората късогледи не го заслужават поради някаква прочина и трябва да се постараят.. всеки проблем е свързан..
Ей медицинско лице как очите нямат мускули бе.. хаха, че как се движат как функционират тези очи ми отговори. Докажи ми теорията си.. не защитавай медицина добре са ти промили мозъка.. кво очите ей така си се движат.. в кухината едно топче се върти?? късогледството е поради издължена очна ябълка или неравности по-роговицата и с тренировки и хранене се възстановява малко.. а докато упражненията за фокус спомагат за акомодацията, която също е като мускул.. човек като цяло е мускул.. Очилата с какво помагат всеки очилат дига диоптер и от зле става по-зле, защото очите отслабват с диоптера и намалява акомодацията.. а в същност се оказва, че са били са здрави обаче деформирани, но не толкова видимо. Представи си двата крака са ти здрави, но единят е физически по-слаб и съответно, ако ходиш с патерица единят винаги ще е по-изостанал логично.. И се стига до извода че очилата коригират пречупващата светлина? нали от там идва проблема ?? хаха ако е така защо имат лупа (диоптър)?? и лещите също, защоо,, маркетингова стратегия, която те кара да си им потребител за цял живот да си зависим и ограничен.. всеки трябва да положи труд а не да сложи зъркелите и аз съм си добре !!! Имайте надежда ХОРА.
Заблудите на Дан Браун от Емануел Икономов
Не мога да повярвам що за смешна критика се е опитал да направи Иконома, доста несполучлива! Романа е страхотен чете се на един дъх, какво повече иска? Ако иска точност, нека четем туристическите пътеводители, или някоя всепризнат история на света…..о,да ама забравих, че такава все още няма! Жалко човече!
Как един крал погубва Франция от Морис Дрюон
Тази поредица ме съсипа. Буквално. Не съм чел в живота си нещо по-монументално. Седем книги, прочетени за по-малко от половин година, а имам чувството, че ме състариха с двайсет.
Сняг от Орхан Памук
Удивителен автор е Орхан Памук ! "Сняг " е толкова интимно деликатно общуване с материя ,реалност ,която съществува ,но е тъй „встрани“ от погледа на забързания съвременник !Дълбок ,проникновен , на ужким безпристрастен,твърдост с нежна душа :-) е и в „Името ми е Червен“ — страхотно изживяване ми беше и тази му книга !
„Сняг“, освен в книжен вид, е и на лаптопа ми , за да си удовлетворя нуждата от общуването със света на Орхан Памук по всяко време !
Престъпление и наказание от Фьодор Достоевски
Жасмина, ще ти отговоря, за да поставя спирачка на влака ти „лично мнение“. Ти започна хубаво с „не е моята тази книга“. Приемам такова становище. Книгата е мрачна и тежка, признавам — трябва си определена нагласа. Може би трябваше да спреш там, вместо да продължиш в надменно дилетантски стил и да се опитваш да натрапваш субективните си възгледи, които нямат никаква връзка с обективната действителност. Ако ще критикуваш книга като тази, не може просто да се изплюеш и после да ни кажеш — ами лично мнение, мен пък така ме кефи. Ми мен пък ти не ме кефиш и така. Ето ти дискусия за чудо и приказ — с лични мнения и пр.
Което пък най ме подразни в коментара ти, беше последния ред, в който обясняваш, че ТИ ще дадеш още един шанс на Достоевски, все едно си някакъв велик критик, от който му зависи заплатата.
Читателски коментари