Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков
Да ти имам дълбоките и стойностни произведения на световната литература. И от какъв зор сравняваме Булгаков с Пърсинг. И за протокола: последният ми е безкрайно безкрайно скучен.
Трите стигми на Палмър Елдрич от Филип К. Дик
Всъщност книгата има само една тема: самотата. Започвайки от отделния индивид, през обществото до (тук се включва Дик) извънземния разум. Предсказания,наркотици,Марс, виртуална реалност — всичко е за да се запълни безмерната пустиня вътре в нас. Да не говорим за религиозните препратки и теологични дилеми, заложени от автора. За мен е най-доброто нещо написано от Филип Дик. Андроидите ми е по-любима, но там е до субективна нагласа. Трите стигми си е обективно една от най-добрите книги на ХХ век.
Чел съм книгата няколко пъти. И през пубертета, когато я издадоха, и години по-късно. В интерес на истината, не виждам повод за използване на подобни суперлативи — „най-добрата“, „най-дълбоката“, „книга на книгите“… Малко груб социалистически реализъм (заради който не е издавана по него време), малко мистика, малко символизъм и щипка любовна драма. Не може да се мери по дълбочина и значимост нито с руската класика, да речем с Достоевски, нито с наистина великите по-късни автори — примерно братята Аркадий и Борис Стругацки. Да не говорим, че е на светлинни години от действително дълбоките и стойностни произведения в световната литература — „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Лайла“, „Степният вълк“, „Митът за Сизиф“…
Друго си е да наричаш изверга с фамилиарна топлота Коба и да дефинираш чекисткия му контрол над талантите „закрила“. И накрая да направиш генералния извод, че в сталинска Русия е имало свобода на словото. Яка свобода, толкова яка, че романът, който коментираме, вижда бял свят почти 30 години след смъртта на изтормозения от бащинската закрила писател.
Твърдението че „в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш)“ е абсурдна лъжа, а всичко останало — неграмотни словоизлияния.
Никой никога не е закрилял Булгаков.
Русия винаги е била център на мракобесие, а това че и в най-мрачните зандани се раждат цветя не значи че има свобода на словото.
Майстора и Маргарита е велик шедьовър.
Много от произведенията на казионното съветско и придворното имперско изкуство са тотален боклук. А и както във всяка друга литература на голяма нация има и хубави, и слаби книги. Неграмотните обобщения са признак единствено за нивото на джуркащия клишета за ’руската душевност’ индивид.
Руската литература е различна от всяка друга литература. Душевността е друга, по-различна от англосаксонската. Въпреки всички казани и написани глупости за времето на соца в Русия винаги е имало повече свобода на словото, обусловено е от историята им(империя, кво да правиш).
Предполагам, че Коба го е търпял и закрилял, защото авторът е имал особен и оригинален поглед върху последствията от действията на ЧК върху обществото, а руската душа е податлива на мистиката.
Да направиш пари от Тери Пратчет
Благодаря за прекрасния превод! Давате живот на книгата!
От милост от Джули Гарууд
Книгата е страхотна! Много екшън, бурни страсти и разбира се — любов.
Една нощ през самотния октомври от Роджър Зелазни
Освен всичко друго, заглавието всъщност е ред от стихотворение на Едгар По. Цялата литературна неоготика — от По през Стоукър и Конан Дойл до Лъвкрафт — е събрана като колекция мрачни шеги и алюзии в тази прекрасна книжка. Днес така може да пише само Нийл Геймън. Но Зелазни беше една идея по-„плътен“, не знам как по-точно да го кажа :)
Ulalume: A Ballad
To…
The skies they were ashen and sober;
The leaves they were crispéd and sere—
The leaves they were withering and sere;
It was night in the lonesome October
Of my most immemorial year;
Валиант от Лорън Донър
Прочетох и трите поредици страхотни са с нетърпение чакам развоя с Джъстис,но да си призная Слейд ми хареса най много
Маджипурски хроники от Робърт Силвърбърг
Не мога лесно да го „хвана“ това разместване. Трябва да се оправи съдържанието. За да се види каква точно е поредността на главите може да се свали оттук книгата в txt формат: http://megimg.info/mg/modules/booklists/singlelink.php?cid=301&lid=820 .
Нежна е нощта от Франсис Скот Фицджералд
В последните няколко месеца преоткривам Фицджералд не само като автор, но и като личност, рожба на времето си. Поразрових и из неговото житие и битие и по-конкретно ме плени взривното взаимодействие между него и съпругата му Зелда. Горещо препоръчвам преди да прочетете „Нежна е нощта“ (ако все още не сте) да погледнете малко биографични материали, базирани на личната кореспонденция между двамата и спомени на техни приятели и близки, разказващи за връзката им. Това според мен е важен ключ към по-зрял читателски поглед не само към конкретния роман, но и към цялото творчество на Фицджералд.
Адвокатът с линкълна от Майкъл Конъли
Книгата определено е една от четивата в раздел „пътувам с автобуса 12 часа и няма какво да правя“.
Смъртта е занимание самотно от Рей Бредбъри
Книгата е доказателство, че за истинския творец няма бариери. Текстът е безкрайно далече от познатото на всички ни „Вино от глухарчета“, но не е по-малко поглъщащ, провокиращ въображението и сетивността на мирогледа философски концентрат. Препоръчвам я на смелите читатели, които търсят нещо различно.
Generation „П“ от Виктор Пелевин
Много интересна книга. Интересна не толкова като увличащо повествование, а по-скоро като потенциал да предизвиква зараждане на много интересни идеи у читателя. Определено съм впечатлена. Малко книги са ме карали да се чувствам толкова провокирана и мислеща.
Спутник, моя любов от Харуки Мураками
Харесвам автора и творчеството му. Наистина това не е най-силната му книга и според мен, но ако това е първият ви контакт с Мураками и не ви е допаднал, не бързайте да го отписвате като автор. Свеж, завладяващ, объркващ и най-вече вдъхновяващ писател. Всеки, търсещ четиво, богато напоено с асоциативност, предизвикваща интелигентността му, няма да остане разочарован.
Далеч от дома от Белва Плейн
Сюжетът започна малко мудно, но постепенно стана много завладяващ.
Накрая прочетох книгата на един дъх.
Това е първия роман, който чета от тази авторка.
Със сигурност ще прочета и други нейни произведения.
Мъглите на Авалон от Марион Зимър Брадли
Но добра или лоша, със сигурност е нещо различно от обичайните романи за крал Артур. Оценявам това, че Брадли не е избрала познатото и удобното, а е създала своя собствена, оригинална интерпретация на легендата. Например, тук най-главната героиня и голямата любов на Артур не е Гуинивиър, а Моргана, която е представена в по-положителна светлина. Няма да видите в нейно лице злата, безскрупулна магьосница.
Мненията за тази книга, а може би и за всяка, са доста различни. Някои я наричат ужасна, а и с по-лоши думи, за други е шедьовър. Аз мисля, че е великолепна, но всеки си има индивидуален вкус, затова е по-добре да не се водиш от чуждото мнение. Просто я започни и ще разбереш дали е за теб. :)
Алхимикът от Паулу Коелю
Wallküre, виждам че са минали вече три години откак съм писал лични впечатления по темата…
Преди няколко дни мернах един друг ваш коментар относно правото на всеки да си има т. нар. ненакърнимо лично мнение — демократичността на интернет да бъдем заливани и удавени в посредственост.
И до ден-днешен се чудя с какво точно тази книга е тъй фейсбук-популярна.
Да ме прощава Ива-Мария с нейното 5 от 6, но Коелю никакъв писател не е, a селски хитрец. Писател е Ремарк. Писател е Зелазни. Писател е Хемингуей. Писател е Булгаков. Писател е Сароян. Писател е Вежинов. Да, дори Дюма, Верн и Май са класи и класи над Коелю.
Читателски коментари