Читателски коментари

Нека позная. Ти си за всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н.

Няма смисъл да ти се обръща внимание.

Всичко друго бледнее пред Малазан…….

Оня с коня е против всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н. Няма смисъл да му се обръща внимание.

Само аз ли намирам ужасно много прилики с Джордан и Колелото на времето? Книгата е хубава все пак, надявам се и останалите да ми харесат

Благодаря Ви, Виола за това мнение. Преписах си го, но не това е важно, а каквото казвате Вие.

Невероятна книга но още по — вълнуващ и чувствен е филма по тази книга. За мен начина, по който е изразена любовта е просто магичен. Поклон пред автора и всички негови произведения.

Тези книги, ако се филмират ще избият рибата. Хайде, кога да очакваме следващата част?

Е, как откъде, от книжарниците. Само че новото издание е с друга корица — бяла, твърда, с картинка на бебе, което пълзи с Мечо Пух под себе си, дете на колело и едно седнало момиченце с червена рокличка. С големи червени букви пише: „Д-р Спок“. Ако питате продавача в книжарницата, сигурна съм, че ще ви помогне да я намерите.

В новото издание текстовете са малко по-различни, но идеята е същата и се присъединявам към тези, които смятат книгата за много полезна. Спасявала ми е психиката и нервите неведнъж!

Ами направи си труда да сравниш:

* лириката на Пушкин к творчеството на който и да е от десетките английски, френски и немски поети романтици;

* „Евгений Онегин“ с „Дон Жуан“ на Байрон;

* „Борис Годунов“ с „Кромуел“ на В. Юго;

* прозата на Гогол с Хофман и Хауф , от една страна, и Балзак и Стендал, от друга;

* романите на Достоевски с романите на Юго, Флобер, Зола…

И тогава може би (ала надали) ще осъзнаеш кое е оригинал и кое — имитация (подделка).

Та последно: Достоевски, Гогол, Пушкин са напудрено френско копие с немски орнаменти, така ли?

Добра е книгата, далеч не от най-впечатляващите на Кинг, но се чете с удоволствие.

За съжаление текстът е пълен с грешки, вероятно от разпознаването. Това са най-вече променени букви, които променят думата, но също и доста липсващи букви, а в няколко случая и липсващи цели думи. Обикновено това не води до неразбираемост.

В глава 22.2 обаче липсва първата половина на текста и там определено не става ясно какво се случва. Бях отворила и английския текст, за да сверявам от време на време неща, които ме съмняват и така го открих.

В липсващата част става дума, че Уайърман е останал при него още две нощи и след това той го изпраща на летището, където се сбогуват. Българският текст всъщност започва от средата на едно изречение, което иначе би трябвало да бъде (а понеже не съм съгласна и с превода на следващите няколко, добавям и тях):

„Внезапно си спомних кристално ясно гласа му от нощта, когато Емъри ме нападна в Розовата грамада и Уайърман изкрещя cojudo de puta madre, преди да стовари свещника върху неживото създание. Беше величествен. Пожелах си да се обърне за последно… и той го направи. Майка ми би казала, че е уловил мисълта ми. Или е проявил интуиция. Това би казала бавачката Мелда.“

„cojudo de puta madre“ е ругатня разбира се, но ми е трудно да й намеря български еквивалент, сравнително груба е по мое мнение.

„Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти“ — отнася се също така за живописта и архитектурата им от имперско време — основно подражание на барока и рококото, но с повече злато и финтифлюшки — резултат не от естествено развитие и Ренесанс, а от грандомански амбиции да покажат за Запада, че имат повече злато и говорят френски по-добре. Провинциална парвенющина на забогатял варварин, по съвременната терминология.

Напълно съгласен! Много верни думи!

даже няма да дочета тази книга. опитах, но не става. всички сцени са претупани, човек чак се чуди да не би при печата да липсват страници или поне редове и абзаци. има опити за ирония и сарказъм, малко черен хумор и толкоз. но всичко е така повърхностно описано, че чак ме издразни. чела съм къде къде по-хубаво написани любовни истории.

По-богата душевност? Те са сбирщината разрушила над 30 000 църкви само през миналия век. Те превърнаха манастирите ни в свинарници и ни държаха с половин Европа в по-брутално робство от османското. И ти ми казваш, че имало по-богата от тяхната?! Литературата им е напудрено френско копие с немски орнаменти…каква душевност при животни?!

Че има по-богата душевност в руската литература има! Но това може дабъде разбрано не от всеки.

Относно закрилата- някой по-горе или другаде беше посочил подобни отношения. Имам достатъчно инересни занимания, за да изучавам чак в такава дълбочина, чиято и да било биография.

Некои може да са прочели много, не че аз не съм, но очевидно това е загуба на време за тях и жалко е, че чувството за хумор и четенето между редовете не нарастват пропорционално с обема на прочетените текстове. Повече свобода на словото е имало и има в Русия в сравнение с тук(и в момента е така), а не въобще иизобщо във Вселената.

Много сладка история

Пърсиг наистина е готин, но кой е този Пърсинг???

Ако беше споменал само Пърсинг може би щях да се замисля над добавката ти- не Че ще тръгна да чета Ръсел и да открия че все пак няма нищо общо и че Пърсинг р другата страна на Керуак.

Но в комбинация с Хесе и сравненията между старата и новата руска школа в лицето на Достоевски и Стругацки наистина по-добре да си беше замълчал. Не те познавам, нямаше нищо да си мисля за тебе. Сега ми е малко жал.

Наистина ми хареса, хубава книга :)