Желание, надежда и мечти от Лайза Уолас
Този роман е истинска глупост.Не си губете времето!
Таласъмите се завръщат от Любомир Николов
Genie… това е книга-ИГРА…
Това с „прочети, продължи, отиди на“ … Уби интереса ми да я чета
Идеален ден за лов на рибка-бананка от Дж. Д. Селинджър
Уважаеми, нт!
Обръщам се лично към Вас и след малко ще разберете причината. „Открих“ Ви, сврян сред коментарчетата на „Гордост и предразсъдъци“. Мнението Ви ме заинтигува, защото съвпада с моите виждания за великолепния роман на Остин и затова реших да „шпионирам“ оценките Ви. Така попаднах на този разказ. Нямам навика да пиша каквито и да било коментари извън „любовния жанр“ и съм обяснила защо, но тук …
Признавам, че досега подминавах Селинджър с високомерното презрение на влюбен в класическата европейска и руска литература читател. Имам „Спасителя…“ у дома, в България, но не съм го чела, нито каквото и да е друго от автора. До днес, по-точно до тази нощ. Заради Вас! Обвинявам Ви в безсъние, в безмълвие, в безумие. Спах зле, заради Вас, станах зле, заради Вас и целия ден съм сякаш преживяла катастрофа — ментална, духовна и опустошителна.
О не, Вие не сте Селинджър, но сте виновен! Почти колкото него! А поради това и отговорен, защото сега няма да намеря покой … Вие знаете, разбирате това!
Разказът е уникален, силен, разтърсващ…на първи прочит е като бръснещ полет на изтребител, на втори — удар от високоскоростен влак, на трети — ако сте оцелели — океан, в който потъвате, за да се удавите и така или иначе да не успеете да изплувате никога повече. Не мога да го сравня с нищо, защото няма с какво. Странно, но на мен поне напомня с нещичко дори от Чеховият драматизъм. Отдавна не бях чела текст, сравнително кратък, но толкова пълен с разнородни, зашеметяващи послания. Може да бъде най-добре разбран от тези, които са имали познанства или поне досег с ветерани от ВСВ. Но спирам…
Уважаеми нт, всъщност много Ви благодаря, както вече подразбрахте! Трол ли?! Леле, майчице! Де такива тролове, де!
Тази вечер по залез слънце, докато отпочивам на балкона с дежурната чаша чай и любовната врява на причките, ще си мисля за Вас, започвайки „Спасителя…“. Надявам се, не възразявате! Бъдете здрав!
С извинения за оффтопика на всички!
Слейд от Лорън Донър
Опитах да я прочета заради възторжените коменари.
Смятам че това е книга за младежи в пубертета.
Твой завинаги от Тереза Медейрос
Книгата е божествена! Нямам думи да я опиша! Заредена е с толкова положителна енергия, смях се от сърце. Препоръчвам за препрочитане, за лечение на лошо настроение и повдигане на самочувствието!
Зад кадър от Сандра Браун
Тази книга е ПРЕВЪЗХОДНА, както и други произведения на Сандра Браун! Бих казала дори, че е най- добрата от тези, които съм чела от тази авторка. Ужасно Ви я препоръчвам!!!!!!
Фатален срок от Майкъл Крайтън
Много ми хареса книгата! Не бях чел нищо от М. Крайтън, но бях приятно изненадан. В последно време не можех да намеря, четиво, което да ме „грабне“ както се казва, но ето тази книга ме грабна и ме държа в напрежение до края. Воистина, ви казвам струва си да я прочетете… :)
Черна роза от Нора Робъртс
Страхотна серия!
Не предавай любовта от Хедър Греъм
Ерик Камерън е лорд, но въпреки това се включва в борбата за независимостта на Америка. А красивата лейди Аманда — напротив е вярна на краля. Тя е принудена от злия си баща да отдаде на бунтовника душата, сърцето и ръката си, за да може да следи отблизо размирните му планове. Но тя не си дава сметка за любовта, която скоро я завладява. Дивата страст на непокорния й съпруг я покорява и в скоро време тя се оказва истинска заложница на чувствата си. А предателството вече е извършено…
Войната на Ъплифта от Дейвид Брин
Така. Първо — това е третата книга от поредицата (първите две ги има качени тук също). Защо си я захванал първа? Не, че е станало кой знае какво, но е хубаво да погледнеш поредицата хронологично. Второ — осъзнаваш вероятно, че говориш за един от най-сериозните автори на научна фантастика изобщо, нали? Поредицата за Ъплифта отдавна е заела своето място сред класическата „твърда“ научна фантастика. Да не говорим, че „Битие“ на Брин, която излезе преди известно време, беше събитието на 2012, както „Слепоглед“ на Питър Уотс една година по-късно. Доколко технологията в романа е „измишльотина“ не съм сигурен, но — предвид, че авторът е бил преди всичко учен — предполагам голяма част от нея е достатъчно „възможна“. Това за делфините и нео-шимпанзетата си е напълно възможно, честно да ти кажа, нарича се трансгенетика (хвърли поглед на „Ген“ от Майкъл Крайтън за пример) и, макар че още не сме стигнали подобни висини в нея, това е възможно. Космическите „пилета“ всъщност не се пилета, но както и да е. Освен това, тъй като не знаем как ще изглежда едно извънземна форма на живот, имаме право на колкото си искаш интерпретации. Със сигурност космическо пиле изглежда по-правдоподобно от човекоподобно.
И един въпрос — дай пример за „интересна“ научна фантастика? Не споменавай Азимов, защото той и Урсула Ле Гуин имат само няколко наистина добри неща (Азимов — „Фондацията“, някои от разказите за роботите; Ле Гуин — „Землемория“), независимо от това, че са класици.
Валиант от Лорън Донър
Благодря за книгата. Много ми хареса. Има от всичко — смях, любов, интрига и едно бебе :). Но съм и малко разочароване, че не се казва МНОГО за Фюри и Слейд.
С нетърпение очаквам да следващата книда и развитието за 927.:)
Томек на военната пътека от Алфред Шклярски
Едно дългоочаквано завръщане към детството чрез едно от най-вълнуващите приключения на Томек!
Синя далия от Нора Робъртс
Въпреки леко стряскащия елемент с призрака книгата е много увлекателна. Наситена с емоции и дълбок смисъл.
Пленница на любовта от Джоана Линдзи
И за мен беше един един от най-безнтересните романи….
Цивилизация от разумни пилета, космически кораби управлявани от делфини, нео-шимпанзета правещи се на човеци, претрупана терминология граничеща с измишльотини- идва ми малко в повече за интересна научна фантастика! Определено не е за мен! Едва издържах 20–30 страници и я захвърлих.
Джейн Еър от Шарлот Бронте
Напълно съм съгласна с Sweety. Чела съм тази книга няколко пъти и все още обичам да препрочитам най-драматичните моменти. Винаги съм се възхищавала на начина по който е описана героинята — колкото сдържана отвън, толкова изпълнена с дълбоки и драматични чувства отвътре. Любима ми е тази книга и такава ще си бъде завинаги. Заслужава си да се прочете, абсолютна класика.
За кого бие камбаната от Ърнест Хемингуей
Лауреатът* — това, че сбърках пълния член показва, че въобще не трябваше да използвам тази дума, защото Нобеловата награда, според мен, е доста комерсиализирана, това, че Ерих Мария Ремарк не я притежава го доказва.
Ърнест Хемингуей може да го харесвате, може да го мразите, но с тази творба (и с още няколко) той показва, че е един от най-добрите писатели на 20 век. Лауреата на нобелова награда обикновено не пише толкова дълги писания, той е по късите разкази и романи, но в това произведение няма една дума, която да не е на мястото си. Той е писател с изключително изчистен стил и се нарежда рамо до рамо с Ремарк.
Ще цитирам историята, която той споделя пред приятелите си, когато бил предизвикан да каже цяла история : „Продават се: бебешки обувки, никога неизползвани.“
Писател, който с кратки изречения оставя гореща диря върху теб, какво би станало, ако той напише роман съдържащ 484 страници? Това, което би станало при прочитането на „За кого бие камбаната“. Ще те умопомрачи. Всяка страница е като чашка абсент, която те зашеметява. Ако Паганини е дяволът на вълшебната музика, то Хемингуей е дяволът на прекрасната лирика.
Искам първо да предупредя, че мнението ми ще съдържа СПОЙЛЕРИ. Така че ако не сте довършили книгата, ви съветвам да го подминете. Все пак ще се постарая да ги сведа до минимум.
„Джейн Еър“ е един великолепен роман. Думите не са достатъчни, за да опиша колко дълбоко и силно ме трогна тази история. Много силна, романтична, съдържателна. И на тези, които подхождат с предупреждение към любовните романи, ще кажа, че трябва да дадат шанс на този. Все пак, не напразно е класика, така че ако се тревожите, че ще в него ще има нещо елементарно и сладникаво, недейте. Книгата е невероятна и абсолютно разтърсваща.
Джейн определено е героиня, към която е невъзможно да НЕ се привържеш. Обикнах я още от първата глава. Смела, благородна, интелигентна и много непокорна, абсолютно непримирима към чуждата злоба. Намирам я за наистина вдъхновяваща, Но въпреки тези качества и обичта ми към нея, тя съвсем не е абсолютно съвършена, както става ясно с прогресирането на историята, В определени аспекти Джейн вижда нещата доста опростено и само в черно и бяло, което я принуждава на нарани ужасно както себе си, така и любимия си. Известно време й бях изключително ядосана и никак не разбирах постъпката й. Надявах се, че накрая те не просто ще се съберат, но и тя ще осъзнае колко безмислена е била тя. Жалко, че това не се случи. Разбирам желанието й да не нарушава закона, но всяко правило си има изключение. В случая от спазването му не печелеше никой и от нарушаването му нямаше да пострада никой. И въпреки това тя се придържа ревностно към него Вие сами ще прецените дали и доколко е била права.
Освен Едуард Рочестър и Джейн Еър, историята ни разказва за съдбите и на други герои, макар и не толкова централни. Сейнт Джон Ривърс беше особено интересен. Неговите суровост, студенина и фанатизъм, силно критикувани от самата Джейн, бяха тези, които бяха катализатор за нея. Неговият непрестанен опит да й ги наложи в крайна сметка я подтикнаха да действа и да поправи това, което бе причинила. Разбира се, стана ми мъчно, когато научих, че както се очакваше, той умира млад след много тежък живот. Въпреки посочените недостаъци, посвоему той също е изключително чистосърдечен, интелигентен, благороден и отдаден страстно на своята мисия, която в крайна сметка довежда до смъртта му. Неговата пълна убеденост, че щастието му няма значение и единственото важно нещо е да служи на Бога и околните го унищожават.
Но за щастие, най-важните герои получиха своя щастлив край и аз искрено се зарадвах, когато разбрах, че те дори имат дете, а да не говорим за оздравяването на Едуард. :)
В никакъв случай не пропускайте тази книга. Ако има такава, която може да ви разплаче, това е тя. Казвам го в положиителен смисъл.
Читателски коментари