Всичко наопаки от Александра Маринина
Всяка среща с Александра Маринина за мен е повече от празник — интелигентност — мека ирония ,ако може да се каже така — щадяща .Въпреки че сме в 21 век ,все по сходна ми е като стил с Агата Кристи :-)
Пророчество от Дийн Кунц
Някои от най-добрите романи на Кунц ги няма в Читанка, затова може би има хора прочели по-слаби творби и са се разочаровали.
Орелът и розата от Даян Робинсън
Явно авторката е имала големите амбиции да напише „издържана“ любовна история с преплитене на историите на героите, поглед към тогавашната атмосфера, тоалети и т.н…. Щом, както афишира, е чела и дисертация, фокусирана на Испанските колонии в Източна Флорида през 18 век… Истината е, че се е получила невероятно досадна мазаница, с беден речник, плоски характери и скучни повторения. Даже и в любовната история нямаше капчица плам, която не да разтърси, но поне малко да увлече читателя и да го направи съпричастен… Много се разочаровах и ми беше мъчение да я дочета. Но… всеки с вкуса си. Давам 3 и се чудя, дали не съм прекалено щедра в оценката си.
Бялата къща от Джон Гришам
Точно му дадох последен шанс на Гришам. Нещо хипотетичните ситуации с многото милиони, където някой много млад и още по-умен селски бек прецаква цели империи, ми станаха повече.
Много се радвам че открих друга негова страна. Страхотно написана книга.
@ отеКченият kdelin по-популярно — не можеш да гледаш европейско кино и да ти е слабо, понеже го оценяваш с повърхностния критерий на Холивудски екшън. По-точно може, ама във Холивудски форум :)
Съпруг по поръчка от Макс дьо Вьози
Докато пиша този коментар пред мен е книгата „Любов след брака“ на Жан Морел издадена 1992 г. от издателска къща „Пейо К. Яворов“.
Оказва се, че авторката се казва Алфонсин Зефирин Вaвасьор.
Макс дю Вьози, Джордж Ломела и Жан Морел са псевдонимите, под които е писала дамата. Не е ли очарователно, как двете издателски къщи са измислили различни преводи на заглавието, за да продават една и съща книга.
И след като се оказва, че съм чела книгата нека споделя, че е наистина забавна, много увлекателна и особено затрогваща.
Приятно четене.
Изменящата се земя от Роджър Зелазни
Сигурни ли сте че това е писано от Зелазни ?
Граф Монте Кристо от Александър Дюма
Прекрасна книга! Най-много ми харесват такъв тип книги, а Дюма го е написал уникално! Имах съкратено издание, което прочетох за два дена, но не се задоволих и прочетох двата големи тома. :)
На път за дома от Мари Бомонт
Това е една от книгитие, за които изобщо не съжалявам ,че прочетох. Сюжетът е интересен и различен, преплитат се съдби и герои , а не както обикновено в тези романи само една двойка. Успя да ме докосне много силно. Идеята за различното, за хората в нужда, на които сме склонни да помогнем, но в същото време искаме да ги държим далеч от нас и нашия уреден живот. Много истинска книжка. Струва си.
Треска от Елизабет Лоуел
Красива, романтична книга, прекрасна за един летен следобед.
Пътеводител на галактическия стопаджия от Дъглас Адамс
Пълна глупост, е тази книга!
Балада за комуниста от Веселин Андреев
Хехехе, добре казано :)))
Защото те обичам от Сандра Браун
Завладяващ от първите редове роман.
Грешница от Сюзън Джонсън
Много хубава книга, определено си заслужаваше четенето!
Една българка от Иван Вазов
Не сте прав. На нас тийнийджърите ни е доста трудно да четем Вазов. Изключително приятно четиво, но трудно за осмисляне. Откровенно да си кажа „Една българка“ е най-увлекателното произведение което съм чела от Вазов. В пети клас се изучава част от „Под игото“. Един петокласник си няма и на идея защо е написано произведението, а да не говорим да се опита да го разбере. Веднъж изградена представа от най-четената книга в България, ние децата гледаме с други очи на този писател. Тъй като през последните две-три години четенето на чуждестранна литература стана популярно сред нас тийнейджърите, мисля че е от по-голямо значение, че четем. Мога да ви уверя, че и от новите автори има прилично написани произведения. Разбирам, че открито защитавате класиците, но и съвременната литература си струва вниманието.
Нещо прекрасно от Джудит Макнот
Хареса ми книгата.
„Вие не сте хора…“
natispain,
Това ти изказване е типично за комунист и нацист. Различните (класово, расово и най-вече идеологически) да се квалифицират като нехора ("нелюди) и подчовеци (унтерменш). Какво следва после?. Изолация и ликвидация на „нехората“!?
„Не човек, а… Просъскал агентът фашист“… Горчива трагическа ирония…
Не Димитровград ,а София винаги е била столицата на чалгата.Колкото до градът тои във момента изглежда много по добре от други (дори областни градове),който не е ходил там да не говори..
Вие не сте хора, които влизат тук да четат книги, а някакви нереализирани кратуни, все едно от какъв материал, и се чудите къде да си чешете крастата. Вземете си свалете някое произведение та малко да се образовате, защото грозните ви дискусии показват, че културата ви е чужда.
И не ми викай „чугунена кратуно“ , че ако имам власт с нож ще ти отрежа главата на площада! Разбра ли ме……..НТ
Лешояди от Дан Симънс
Не е смешно, защото наистина бърникат в ума ти. Книгата не е писана случайно, а отразява реалното съществуване на една група хора, които наистина се занимават с мозъчен вампиризъм. Има научни изследвания по въпроса. Авторът е натоварен със задачата чрез тази книга да повдигне част от завесата по темата, представяйки фактите като фикция, с цел да запази личната си безопасност, а също и за да не настъпи масова паника когато хората осъзнаят че сред тях наистина има мозъчни вампири, които могат да ги манипулират като кукли на конци.
Читателски коментари