Читателски коментари

Уникална! Абсолютно разкошна книга!

Абсолютно бездарно произведение, евтин холивудски екшън. Както винаги, главният герой отнася една торба бой, нищо му няма, не е необходимо да остава в болница, куршум не го лови, сабя не го сече и най-важното — през цялата книга основният му враг се мъчи да го залови, а когато го залови, вместо да го убие, му разказва всичките си планове и го оставя на мира.

Слабичко, загубих си времето да го чета.

Водейки се по положителните коментари с много мъка изчетох повече от половината книга. Не ми харесва нито стила на писане ( въпреки, че съм чела много книги от тази авторка и винаги са ми харесвали), нито историята. Съжалявам, но се отказвам от по -нататъшното четене.

Книга, показваща някогашната ситуация в Съветския съюз.Не е четиво, което да те увлече… лично ми беше мудно и прекалено предметно описанието, но в крайна сметка това е продиктувано от самата идея на произведението — да покаже един от многото оставащи дни на Иван Денисович.

Предстои ми прочитане на последния роман от поредицата Братята Куин но от досега прочетените този е най-вълнуващ!

По принцип не съм фен на фентъзи-то, но тази книга ме грабна още от първата страница. Толкова е увлекателна, че прочетох и трите части на „един дъх“. Горещо я препоръчвам :)

Много хубава книга.

Напълно съм съгласна! Няма да се нареди след любимите ми книги.

Наистина приказката е много красива и тъжна. Силно се разчуствах от нея.

Невероятно.

Никога не съм очаквал подобна изящност. тази…повест според мен беше прекрасна и наистина наситена с чувства.

Нямах си и на представа какво се е случвало през първата световна, но подобно нещо ме засегна за цял живот.

Едно от най-прекрасните произведения!

Една невероятна книга

Няма как да не напиша нещо за тази прекрасна книга, която имах щастието да коригирам.

На първо място, тя е книга, която може да се каже, че е историческа, в смисъл, че отразява събития, които са се случвали, а именно борбата за независимост на малкия остов Мартиника от суверена му Франция. Борбата на един просветен и с богата душевност народ и срещу корумпираните местни политици, служещи на свои и френски икономически интереси.

Но това не е исторически роман.

В този роман човек открива най-вече живота и съдбите на хората, които живеят на този остров; опознава ги, опознава вярванията им, опознава стремежите им, опознава духа и страстите им.

Всичко това е разказано от автора по един блестящ и поетичен начин.

„Река Лезарда“ е шедьовър сред съвременните романи.

Бих желала повече хора да се докоснат до този шедьовър, който обогатява, образова, доставя наслада на четящия.

Това е една от малкото книги, които обичам да препрочитам когато ми е тъжно.Просто историята е

невероятна.Горещо я препоръчвам на всички, които обичат този жанр.

Препоръчвам ви да четете резюмета на книгите в Shvoong

Много ми хареса главният герой,грабна ме характера и визията му. Книгата е много завладяваща до средата ,но след това някак си става по-малко интересна ,но пак не е лоша. Ако авторката се беше постарала малко повече точно към края, тази книга щеше да е един незабравим роман. Но мисля ,че и сега се нарежда сред любимите ми!

Всъщност Монца е един от най-готините персонажи на Абъркромби точно по причините, които ти споменаваш като негативни. На мацето му трябваше отделна трилогия, не само една книжка — образът е достатъчно добър, за да претърпи още развитие.

И ако Монца ти е неприятна и „кучка“, то не знам как ще определиш Йорг Анкрат — Принца на Тръните от поредицата на Марк Лорънс, който е главен герой, разказвач и… изнасилвач, мъчител, убиец, главатар на банда от такива като него, отмъщаващ на всичко и всеки (за смъртта на брат си и майка си), докато се опитва да се добере до трона, който смята, че му се полага по право… а защо не и до глава на една бъдеща Империя? В три книги този тип (между другото един от най-великите персонажи в дарк фентъзито изобщо) си е все така жесток.

Невероятно добра книга — както е писано в по-горен коментар истинска емоционална въртележка — силна, страстна, невероятно затрогваща история, която ме грабна още в началото и не ме пусна до края. Една от най-добрите книги на Елизабет Лоуел за мен. Също я препоръчвам на всички фенове на жанра.

тая монца е една отвратителна кучка, толкова хора пукясяха заради нея, то великият й брат едно меркантилно копеле, което сам си причинил смъртта. ИСкаше ми се накаря Тръпката да я бе заклал, няма справедливост.

Не ми хареса особено, не можа да ме грабне, накрая е претупана .

Добра е!