Читателски коментари

Много дразнещ (за мен) „телеграфен“ стил на писане (очаквах след всеки пет думи да се чете и точката :)) в допълнение с уж интересен „тийн“ жаргон. Доста клишета и почти никаква оригиналност ,но пък има надежда за потенциал , който тепърва ще видим дали ще бъде развит в останалите книги.

Нещо не можах да я дочета, изключително наивна история….

Книгата спокойно може да е с 10 глави по-къса, ако се отрежат повторенията на колебанията на главата героиня. Тя е дразнеща, главният герой е нереалистичен, краят е претупан….Дочетох я от чист инат.

Сладурско, като първата любов :)

Не е никак лоша историята.

ще трябва да я прочета отново…не я разбрах :(

Сладникава, не особено интригуваща история.

Прекрасна книга

Детска приказка за капитализма.

Подходяща за всяка възраст, но идеална най-вече за юношите.

Не довърших книгата, не ми хареса

Наистина е потресаващ! При мен чувството бе като да четеш първите глави на „Докато лежах и умирах“ на Уилям Фокнър.

За съжаление, Илзе Айхингер не е много популярна у нас, има издаден на български един сборник с разкази със същото име. Човек може да се сдобие с него на незаслужено ниска цена от антикварните книжарници. Мисля, че имаше и една книга с поезия, преведена на български.

Скучна, затова не ми вървеше четенето.

Хубава книга за плажа.

Потресаващ разказ!

Интересното е, че едни от най добрите съвременни произведения за Русия и СССР, са написани от англо говорящи. Към тези произведения, добавям и това.

Да, наистина се оказва, че „Бяла приказка“ с илюстрациите на Данаил Райков от 1977 е първото ѝ издание. Илюстрациите направо спират дъха. Благодаря много за линка, който споделихте! А сборникът „Пет приказки“ е от 1986. Всичко най-хубаво и на Вас!

Благодаря за милите думи, Домино!

Изданието беше това:

https://ortograph.com/books/byala-prikazka-1977-30909

Допускам че останалите четири приказки са писани малко по-късно. Тук „Бяла приказка“ беше сама.

Ето част от илюстрациите: http://aedvil.eu/оцелели/

Всичко най-хубаво!

Скъпи нт, просто не можах да се стърпя да напиша няколко реда след поредния Ви доскосващ сърцето коментар!

Сега се замислям, че не помня коя е била първата ми книга. Със сигурност не беше „Пет приказки“ — нея я открих като ученик някъде през 90-те в читалищната ни библиотека.

Пиша, защото споменахте илюстрациите — вероятно са били тези от изданието с художник Иван Димов.

https://knigite.eu/prikazki/10661-pet-prikazki-ilivan-dimov.html

https://www.book.store.bg/p18899/pet-prikazki-valeri-petrov.html

Спомням си първата ми среща с книгата, която няма никога да забравя именно заради тази неочаквано добра комбинация между текст и илюстрации. Да разтваряш подобна книга е като да влизаш в храм. За въздействието допринасяше и изданието голям формат с твърди корици и страници от дебела снежнобяла хартия — истинско бижу за онова време, точно както подобава за една „Бяла приказка“.

Пращам и линк към илюстрациите на Иван Димов към „Палечко“ — преди години художникът имаше изложба с тях.

https://impressio.dir.bg/atelie/hudozhnikat-ivan-dimov-i-prikazniyat-svyat-na-valeri-petrov

Ще добавя, че по „Меко казано“ миналата година излезе една българска 3D анимация с режисьор Анри Кулев.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Меко_казано_(анимационен_филм)

Интересен сюжет, напрежение и неочаквани обрати. Страхотен трилър

Когато има толкова много книги от една поредица, обикновено губя интерес някъде по трасето. Обаче за Каменская съм изчела всичко на един дъх. Много по нашенски уютно ми е всичко в нейните книги.