Читателски коментари

Даааа,българският Бранислав на Мина просто „кърти мифки“! Ха ха ха!

Колко си Ентелегетна, Мина! Най-добрият български?!?!?!

Това, че книгата минава на криминална не я оправдава за тоталната липса на някаква идея — добра или лоша. Беше освободена от всякаква тежест. Прочетох я, защото ми я подариха и непременно искаха да знаят дали съм я прочел. А аз през цялото време си мислех, че си нямам друга работа освен да се занимавам с Джон Гришъм 2 и неговите адвокати, навестени от съвест.

Наистина тази книга надмина очакванията ми за нея. Не очаквах тази автобиография да е нещо толкова интересно и смешно. Този автор е един от най- добрите български. Той е писал истината, нещата които всеки от нас е преживял- в детството, в училище и в живота.

Здравейте,

На Ваше място бих опитала с „Тайко“ на Ейджи Йошикава, щом сте на „далекоизточната вълна“ :). На мен поне преди години (гимназията) много ми хареса и определено е в листата ми за повторен прочит. Има я и тук, но аз „се сближих“ с хартиените ѝ посестрими в жълто и зелено :). Някои читатели сигурно биха Ви препоръчали преди „Тайко“, другата налична от Йошикава — „Мусаши“. Склонна съм да се съглася, че е „по-философска“, но в никакъв случай по-слаба. Просто е различна. В „Тайко“ на мен поне много ми допадна изграждането на образа на Хидейоши и дори след толкова години все още не мога да го забравя. Но може и да се дължи на малко странните ми интереси. Оставям на Вас да си прецените. Това със сигурност не е „сладникава“ книга и ако си падате по исторически романи, определено ще ѝ се зарадвате. За мен поне е по-добра от „Шогун“, както и ми напомня за силата на духа в романите на Уилбър Смит, колкото и на пръв поглед да са несъпоставими. Особено имам предвид „Един сокол лети“ (няма я тук, за съжаление).

Всички изброени от мен книги не бих определила като „приключенски“. Имат коренна разлика с „Граф Монте Кристо“ например, подходяща за младежи. Но може би Вие имате различно виждане.

Бях чела преди време и една друга книга, този път за Китай, но от снощи насам, когато Ви видях постинга, се мъча да се сетя как ѝ беше заглавието, както и автора, за да я потърся тук. Пак е било „на хартия“, а не съм си у дома, за да погледна. Историческа — за Цъ Си или Цъси, китайската императрица от династията Цин. Много опознавателно четиво за китайската имперска история непосредствено преди премахването на монархията и установяването на републиканска форма на управление. Странното е, че нямаше много пропаганда, извън обичайното колко „скапана“ е монархията и колко „найс“ републиката, особено комунистическата такава. Ще видя дали ще се сетя, освен ако не ме изпреварите Вие или някой друг и да ми опресните паметта. Бих била безкрайно благодарна!

ПП

Ето Ви нещо за „зарибяване“ :)

Към читателя

Към средата на шестнадесети век, когато шогунатът на рода Ашикага се разпада, Япония се превръща в подобие на огромно бойно поле. Военните предводители си съперничат в борбата за власт, а сред тях, като комети, пресичащи нощното небе, се открояват три големи фигури. Тези трима, в еднаква степен устремени да завладеят и обединят Япония, са удивително различни по характер: Нобунага — припрян, решителен и жесток; Хидейоши — потаен, прикрит и трудно разгадаем; Иеясу — спокоен, търпелив и пресметлив. Техните толкова противоположни възгледи за живота са били увековечени от японците в един стих, познат на всеки ученик:

А ако птицата не поиска да пее?

Нобунага отвърна: „Убийте я!“

Хидейоши отвърна: „Накарайте я да поиска.“

Иеясу отвърна: „Почакайте.“

Тази книга, „Тайко“ (титлата, с която Хидейоши все още е известен в Япония), разказва историята на човека, който накарал птицата да поиска да пее.

Книгата е уникална! Веднага те въвлича в действието и не те пуска до края. Представянето на историята, чрез дневниците на героите също допринася много за атмосферата. Прочетох книгата на един дъх.

да така е прави сте,не винаги трябва да се ръководим от другите мнения.Сега ще прочета няколко глави и ще изгледам целия филм във YOU TUBE!…..Ще съм много благодарна,ако някой ми напише тук подробно за какво се разказва………. :3 :*

Невероятна книга, забавна, поучителна , интересна,богата !И много, много смях! Горещо я препоръчвам на малки и големи! не липсва мистика, не липсва любов, не липсва интрига и приключенски дух най-вече!

Една от най-добрите книги! Давайте и за другите!

Въпреки, че се разказва за елфи , някак нито заглавието, нито самата книга прилича на фентъзи. ;(

Прекрасно четиво! Препоръчвам!

Увлекателен роман!

Доста преувеличена история! Но за губене на време става.

Страхотно четиво! Леко и приятно, и в същото време доста умело са обяснени някои от традициите в страната на Изгряващото слънце! Препоръчвам!

За Балканския произход на българите има над 30 писмени свидетелства

За тюркси или ирански няма нито едно надежно такова

За Балкански произход на българите има 3 авторитетни ДНК изследвания. които показаха че българите са си тук от поне 6000 години

Тюрксите гени у нас са под 2%, а ирански нямаме хич

За Балкански произход на българте свидетелства фолклора и културата, които са ТРАКИЙСКИ, а не монголски или ирански

Приказките на marbros са общи и нямат никаква стойност. Стари и мухлясали изречения-шаблони, които нямат потвърждения в съвременните изследвания

Българите са траки

Книгата е чудесна.

Безкрайно вярна.

Просто много хора тия неща никога не ги осъзнават.

Ако бях прочела книгата като тийнейджърка сигурно щеше много да ми хареса, но сега това не се случи. В известен смисъл предполагах, че ще стане така, имайки предвид сладникавия филм, но тъй като в последно време ми се четат книги с далекоизточен сюжет, реших да ѝ дам шанс. Това, което ме кара да смятам, че книгата не е добра е фактът, че в нея японският дух на практика не се усеща. Това е просто историята за Пепеляшка, разказана в напълно американски стил, поставена за по интересно в японски декор. Хората, описани вътре имаха японски имена и дрехи, но не бяха японци. Имаше много изкуствени диалози, все едно взети от американски филм и същностни моменти от историята, които бяха съвършено нереалистични. Не твърдя, че книгата не става за четене. Дори може да се нарече увлекателна. Но е много далеч от добрата литература.

В „Как умря капитан Немо“ жената от бъдещето стига до извода, че човек първо трябва да опознае себе си и околната среда, след това трябва да постигне щастието, след което ще се почувства, че след тези мигове е готов вече да умре. А щастието си той постига като целуне за пръв път любимата жена и от друга страна, като със собствени усилия помогне на хора в нужда — това е любов и творчество.

Дано и останалите книги от серията да са така емоционални!

Точно! :)