Читателски коментари

И все пак да кажа,че говорим за литература, а не за философия, физика или приложна математика. Удоволствието е в четенето и никой никого не задължава да си „троши главата“. Щото едва ли не почвам да се чувствам виновен след твоя коментар, че съм надрастнал юношеската литература и смятам, че нейните ползи се изчерпват с минаване на оня вълшебен период,на който казваме детство. Всичко останало и „детето в себе си“ си е чиста проба невръстения.

Прекрасна книга! Стилът е образен и лек, а повествованието тече живо и увлекателно. За това допринасят и многобройните диалози, които звучат толкова естествено — нещо, което много ценя в една художествена книга. В това отношение „Да убиеш присмехулник“ може да служи като учебник по увлекателно писане. Сюжетът обаче наистина е предсказуем и малко плосък, което е и основната слабост на книгата, но пък южняшката атмосфера, поднесена толкова хумористично въпреки сериозната тема напълно изкупва този грях. Без грам угризение бих поставил тази книга редом до „Спасителят в ръжта“, за който в общи линии може да се каже същото.

Всъщност пиша този коментар, защото по-горе видях някои хора да твърдят, че детско-юношеската литература някак стояла по-долу от „сериозната“ литература, и това искрено ме ядоса. Едни от най-прекрасните и мъдри книги, които съм чел и които са оказали най-голямо влияние в живота ми, са именно детско-юношески. И много пъти съм си мислил, че дори днес, когато вече не съм дете, нито юноша, по-голяма полза бих имал от това да препрочета „Пипи Дългото чорапче“, отколкото да троша главата си над писанията на Камю, Хесе или Маркес, да ме прощават почитателите им…

Защо първата книга от поредицата липсва?

Страхотна книга, много е интересна и поучителна, препоръчвам я на всеки, особено на тези, които се интересуват и искат да подобрят уменията си за общуване с другите хора!

Според мен нищо не трябва да се „изгаря“ и изтрива или отрича само защото е различно от наложеното от матрицата статукво. Важно е да умеем да слушаме и да мислим!

Това,че е истина ли ,Ви подразни???

Това е един от най-любимите ми детски романи, истинска класика! Препоръчвам на всяко хлапе да прочете тази невероятна история (както и на всеки, който смята че не е изгубил детското в себе си:) ).

Поздрав за мислещите хора, които не приемат нищо за дадено само защото е написано в една книга, а изграждат свободно мнение на база на собствения опит и натрупани знания!

Аз предлагам да издириш всички екземпляри на скверното слово и да ги изгориш публично. За назидание!

Много обичам такива истории. Романтика, трудностите, през които преминава любовта, грешките и прошката. Не е като в истинския живот, но за мен книгите са за това — да отидеш в друг свят.

НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ.ПРЕКРАСНА ЛЮБОВ.

Публикуването на тази книга, дори онлайн е грубо престъпление срещу човечеството и е недопустимо! Ще сезирам компетентните органи за този гнусен пасквил!

Страшно много драма има в тази книга! На няколко места плаках, но си струва четенето. Много истинска.

Нациите са сбирщина от хора, решили да живеят по създадени от тях правила. Проблемът тук и сега е безграничната алчност и користолюбие, а не парите. Самият факт, че масово се тиражира финансовия аспект на живота е достатъчен. Нима човек почти дал живота си за родината (каквото и да значи родина при положение че това е абсолютна и манипулируема фикция) има право да изисква от обществото да му се плати в кеш за „жертвата“ или компромиса с личното му време…

Големият проблем на България е че няма връзка между приходи и разходи. Не познавам друга държава,а аз познавам добре доста от тях и не само в Европа, където масово хората не могат да си плащат сметките и имат сериозни дългове от по няколко хиляди левове.Във Великобритания когато безработен отиде в бюрото по Социалната Сигурност (Social Security) си носи всички сметки и въз основа на тях се изчисляват социалните му помощи, разбира се в рамките на нормалното,да не говорим за пенсиите и за заплатите, които са напълно обвързани с цените на ежедневните нужди на хората. Обръщам се с апел към нашите политици, финансисти и икономисти да намерят тази връзка и да оправят България.

Така е който пише от таблет без да проверява. Виртуално изчервяване. Исках да кажа асТма, разбира се. Ново виртуално изчервяване.

Лекарство против, ъъъъ… какво?

може би защото съм в особено настроение точно сега, когато чета тази книга, но …. плаках поне на 5–6 места. Така ме развълнува. Тъжно е човек като се замисли, че това просто не може да съществува в действителност, особено в наше време :( Благодарна съм, че има такива автори, които поне за малко да превърнат мечтите в реалност. Джудит Макнот ми е любимка, всичките й книги са ми специални.

Благодаря на всички, които са писали коментари. Много ми беше полезно да прочета има ли смисъл да чета въобще тази книга. То и самото й заглавие е съмнително, говори за чиста проба комерсиалност, та чак търгащина. Ако искаме да прочетем нещо ново и провокативно- ясно е, че тук няма да го намерим. Няма смисъл автора да ми повтаря всичко, което сме чели тук и таме, но на нов глас…

И твойте песни все ще се четат……ПОКЛОН!