Читателски коментари

Съвършенство от Джудит Макнот

jenka86 (5 септември 2014 в 21:14), оценка: 6 от 6

Книгата е страхотна!Чете се на един дъх препоръчвам горещо :)

Калейдоскоп от Георги Коновски

bukovski94 (5 септември 2014 в 18:32)

Посредствена!

Калейдоскоп от Георги Коновски

Пенчо (5 септември 2014 в 16:19)

Много смешна и много тъжна книга. Прочетете я.

И какво от това… от Георги Коновски

Пенчо (5 септември 2014 в 16:18)

Мислех си — защо ли е пусната книга от неизвестно име. Оказа се интересна и много истинска. Препоръчвам.

С храна си живял от Георги Коновски

Пенчо (5 септември 2014 в 16:16)

Хубаво и страшно. Препоръчвам.

Независима съпруга от Линда Хауърд

beau_geri02 (5 септември 2014 в 10:59), оценка: 6 от 6

Книгата е много хубама.На мен лично и героят и геройната ми харесват.Не бих казала че геройната е безхарактерна,а просто предпазлива.Хареса ми това, че е преоспяла сама в работата си и е станала много добра в това което прави.Линда Хауърд пише много интересни и завладяващи романи. Чела съм и много други, но в нейните винаги има история.

Бел Ами от Ги дьо Мопасан

Григор Зографски (5 септември 2014 в 00:52)

Творбите на Мопасан по принцип се четат лесно, а освен това той е и писател с доста интересни философски, така да се изразя, убеждения.

„Бел Ами“ е една обществено-политическа сатира, и като такава, не натоварва особено читателя.

Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков

ана (5 септември 2014 в 00:01)

Книгата на книгите.Виола от пост 29, аз също винаги, когато я чета за пореден път се питам как е възможно човек да разкаже история, в която естествено и едновременно си общуват същества и сили, човеци и майстори, Той и Лукавия, магията е лесна и проста, а любовта е вечна и надежда има ….

Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков

Виола (4 септември 2014 в 23:21)

В този свят, тук и сега, този роман държи идеалистите изправени. Съвършена литература. Все още не мога да си отговоря на въпроса възможно ли е човешкият ум да създаде такова произведение, в което има всичко и същевременно да е толкова истинно написано. Чудо и благословия е че светът има този роман — има шанс за човешкия дух. Изключително красив роман, написан с дълбока, неизмерима и истинска любов към човека. Кой друг ще успее така нежно да ти каже, че „Смърт … няма“, че любовта побеждава всичко, че не трябва да се страхуваш от злото, защото то самото тайно и дълбоко в себе си жадува да бъде победено … Толкова смелост има в тази книга … Не познавам друга книга, която може да се чете отново и отново, и всеки път да откриваш нови усещания, идеи, смисли и всеки път да се удивляваш на богатството й, на казаните в нея истини за човека — толкова простички и толкова изконечни. Помните ли внушението на религията — „Човек никога не е сам, защото Бог е винаги с него.“? Моето впечатление е, че за първи път в изкуството, създавано от Човек, този роман постига това внушение. След като си го прочел, няма начин някога да се почувстваш сам. Човек има нужда да прочете тази книга, тя е написана специално за него: тя дава, тя е жива, тя никога не се забравя, тя променя. Имате ли смелостта да се промените?!

Пленница на съдбата от Бети Нийлс

ganiva (4 септември 2014 в 22:21), оценка: 5 от 6

Много сладка книжка. Може би най-интересната за мен от тази писателка. Учудвам се на ниските оценки, дадени й от други читатели, но всеки си има свое мнение. На мен определено ми хареса.

Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд

Григор Зографски (4 септември 2014 в 17:40)

Книгата ми хареса повече от филма, който бях гледал първо, но…

В крайна сметка тя затвърди у мен едно мое убеждение--„Грях е само онова, за което съжаляваш и изпитваш угризения впоследствие.“ Не се разбира дали Лорд Хенри на дело следва принципите, които пропагандира, но и при двата случая ми е любимият герой--ако да, той не угризения за постъпките си, за разлика от Дориан, който е „грешник“, най-вече защото сам се смята такъв, ако не--прилича на мен като иконокласт само на приказки ;)

Оскар Уайлд е ясно на всеки, че е декадент, но той е такъв тип декадент, какъвто не харесвам--прекалено сантиментален и спекулиращ с „доброто и злото“ (не само в това, а и в други свои произведения).

Иначе книгата се чете леко, а в нея има и поне една крилата мисъл: „Хората смятат за безнравствени ония книги, които посочват собствената им безнравственост.“

Парфюмът от Патрик Зюскинд

Joselin (4 септември 2014 в 16:08)

Чак пък да не съществува :)) нова история ще измислите!

Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин

читанка (4 септември 2014 в 14:56)

Много силна книга! Да, за любов е, за тази между хората и за цялата любов на света!

И за страданието и за истински важните неща! Много благодаря на читанка за този подарък!

Аз пък, много плаках! Може и да съм си по- ревлива, но наистина е много реална книга!

Страст от Луиз Бегшоу

Clarrita (4 септември 2014 в 12:50), оценка: 5 от 6

Много приятна, доста наивна, но увлекателна и става за разпускане :)

Изпитание от Цончо Родев

НиНоНи (3 септември 2014 в 22:51)

Много хубава книга(както почти всички на Цончо Родев) с невероятно силен сюжет и доста голяма доза историческа достоверност на описаните събития.Виждам че в сравнена от други читатели с „Война и мир“ и това не е далеч от истината.Препоръчвам с две ръце!

Парфюмът от Патрик Зюскинд

IfIDIe2nigh7 (3 септември 2014 в 22:28), оценка: 6 от 6

Много различна книга! … Признавам ,че я прочетох най-вече заради редицата отрицателни коментари, но се оказа много увлекателна и определено е в моя ТОП 10 :) :) :)

Можеш ли да пазиш тайна? от Софи Кинсела

Lilka (3 септември 2014 в 21:58), оценка: 5 от 6

Страхотна! Много забавна и интересна :) Смятам да прочета и др. книги на авторката .

Възмездие от Джилиан Хофман

АЗ (3 септември 2014 в 21:45)

Страшно интересна книга. Всичко се случва бързо така , че да не се загуби интересът. Ужасно много са обаче правописните и граматическите грешки. Редакцията е под всякаква критика. Грешките много дразнят.

Буря от Сандра Браун

rumawalker (3 септември 2014 в 17:53), оценка: 6 от 6

Много добра книга, интересна и изпълнена с напрежение до последната глава… крими с увлекателна любовна история. Мога само да я препоръчам!

Определено ме накара да стана фен на Сандра Браун и с нетърпение ще прочета следващата й книга, която ми препоръчаха — Пламъци.

Ние от Евгений Замятин

Митко (3 септември 2014 в 13:37)

Верно е, че „Ние“ е началото, интерсно е да се види неговата (на Замятин) представа за бъдещето. Но като писателски талант, моето мнение е, че отстъпва много на Оруел, не можах да усетя такава драма и съпреживяване като в 1984. Същото ми е мнението и за „Прекрасният нов свят“, четох книгата с интерес, но само за да разбера какво има под „талаша“ (извинявам се за грубата дума). На базата на прочетените „Ние“ и „Прекрасният нов свят“, мнението ми е, че Замятин и Хъксли са по-скоро учени, а Оруел е и психолог и писател.