Читателски коментари

Танц с дракони от Джордж Р. Р. Мартин


мартин го хвана Лакомията. след като е написал ЕДВА 600 страници от минимални 1200 (300 са му готови още от Танца, не ги е пуснал там) и има предполагем срок заВетровете на зимата 2015 година, сега заговори че книгите ще бъдата ОСЕМ. И че ще вмъкне още едан книга между седмата и последната. При всички положения от серияла ще го задминат. ако продължава да пише по книга на пет години

И какво от това… от Георги Коновски

Петя (9 септември 2014 в 09:23)

Започнах я след фантастиката от същия автор. Разбрах, че са твърде различни книги, но и двете много интересни. Не съм се замисляла за клошарите. Според мен, те са главните герои, а останалото е фон. Хубаво изграден фон, но можеше да се насочи вниманието повече към клошарите и съдбите им.

С храна си живял от Георги Коновски

Петя (9 септември 2014 в 09:20)

Интересна книга. Доста черна, но е избегнат натурализма. Картините можеше да са по-кървави и внушителни. За мен, обаче, това избягване е плюс. Мисля, че целта не е в ужаса, а в разговорите, които се водят и размислите на автора и героя.

Нека ти разкажа от Хорхе Букай

Уолкинг Дюд (9 септември 2014 в 02:05)

Проблема е само и единствено в твоя телевизор! Оня с многото инчове! Но бих ти препоръчал Робърт Шекли! Не ма нищо общо с Букай, ма е много готин, екшън до дупка и вервай ми ще се забавляваш!!! Аз лично много му се кефя!!!

Под игото от Иван Вазов

Уолкинг Дюд (9 септември 2014 в 01:10)

Не си прав момче!!! То тва е все едно да кажеш, чи не е правилно да се раждат толкова малки деца в България!!! А трябва!!! Ние не живеем в 21 век! Материално ние сме в 21 век, но духовно сме още в 19-ти, поради което е хубамо да я прочетеш тази книга и да откриеш приликите и разликите!!!

Мъжът на моите мечти от Джоана Линдзи

verfru (9 септември 2014 в 00:23)

Бижу….Не я пропускайте!

Под игото от Иван Вазов

Уолкинг Дюд (8 септември 2014 в 23:52)

Краси, важното е че си разбрала, че тази книга е важна! А кога ще я прочетеш, това си зависи от тебе! Според мен учителите трябва да препоръчват важните книги и да окуражават учениците да ги четат, не да ги задължават! А тази книга е първият истински български роман и не отстъпва по нищо на другите романи от онова време! Краят няма да ти хареса! На никой Българин няма да му хареса! Но това прави книгата истинска! И докато се чете тази книга ще има Българи и обратното, докато има Българи тази книга ще се чете! Той и самия дядо Вазов го е казал!

Мечтата на една принцеса от Нора Робъртс

Симона15 (8 септември 2014 в 21:56)

Уникална книга. Препоръчвам я на всеки, който харесва този тип книги. Поредицата е изпълнена със заинтригуващи моменти, романтична, но и забавна. Лека за четене. Времето за прочитането ѝ определено си струва. :)

Пламъци от Сандра Браун

rumawalker (8 септември 2014 в 20:02), оценка: 4 от 6

Книгата е добра, но може би заради многото положителни отзиви тук, аз лично очаквах повече. Или може би защото преди това бях прочела „Буря“, която по мое мнение има доста по-силна както криминална, така и любовна история.

Доста от подбудите и постъпките на главните герои са лишени от реализъм и здрава логика, само и само за да бъде завъртяна някаква интрига, която да държи читателя в напрежение и да го кара да чете. Давам и 4 от 6 точки и въпреки това бих я препоръчала на всички фенове на Сандра Браун и на любовния съспенс. Моят номер едно от творчеството и засега си остава „Буря“.

Едно лято от Нора Робъртс

ani65 (8 септември 2014 в 18:21), оценка: 3 от 6

Тава е втората книга от поредицата.

Бъди до мен от Нора Робъртс

ani65 (8 септември 2014 в 18:10), оценка: 5 от 6

Да това е първата книга от поредицата и дано някой оправи списъка, за да могат следващите които четат поредицата да им е по — лесно.

Винету I от Карл Май

Бойко (8 септември 2014 в 17:46)

Не съм чел друга, но ми хареса!

Винету I от Карл Май

Stas Kirov (8 септември 2014 в 17:08), оценка: 5 от 6

И на мен ми беше една от първите книги като бях малък. После издирих и прочетох всичко на Карл Май, до което успях да се докопам …

Покойникът от Нашвил от Силвия Кристъл

галя (8 септември 2014 в 16:00)

Съжалявам, но съм разочарована. Много слаба книга. Много! Антонацията няма нищо общо със съдържанието.

Винету I от Карл Май

валкириа (8 септември 2014 в 14:59)

това е една просто незабравима поредица. една от любимите ми . тази книга ще се чете и помни още мн дълго време. невероятна!!!!!!

Автобиография от Бранислав Нушич

Анитоо (8 септември 2014 в 14:45)

Много забавна книга и се чете лесно, защото всеки е един от нас е преживял подобни случки

Вихърът на Жътваря от Стивън Ериксън

marmorko (8 септември 2014 в 13:05), оценка: 6 от 6

както съм писал и преди ако имаш търпение да прочетеш първата част на първата книга от поредицата от там нататък става интересно и увлекателно. Четири пъти започвах Лунните градини и четири пъти я оставях като си казвах ,че е объркваща и скучна и се чудех защо по дяволите я чета.. На петия път все пак проявих търпение и продължих да чета,а сега не мога да я оставя и смятам поредицата за една от най-страхотните фентъзита

По пътя към Сантяго от Тихомир Димитров

Боряна Бонева (8 септември 2014 в 12:14)

За първи път чета пътепис с такова удоволствие и за първи път съм провокирана да оставя коментар тук. Ще потърся и прочета всичко от този автор.

Слейд от Лорън Донър

veronikage (8 септември 2014 в 12:10)

Напълно съм съгласна :) Вече съм на Тайгър, нямах търпение да стигна до него честно казано :))

С храна си живял от Георги Коновски

Pepola (8 септември 2014 в 11:48), оценка: 4 от 6

Не е зле. Увлича и се чете бързо (започнах я снощи) и ми остана малко кратичка.

(Който не е чел още книгата, може би е по-добре да не чете надолу, ако не иска да получава предварителни индикации за съдържанието.)

Имам някои критики обаче. На първо място има нужда от езиков редактор. Имаше някоя и друга не много уместно употребени думи, нужда от промяна на словореда на места, най-малкото едно „до кога“, което трябва да бъде „докога“. Това са сравнително дребни неща.

По сериозно е това, че не ми се връзва времевата скала на събитията и процесите. В текста се казва, че 50 годишните са вече твърде стари и негодни физически да оцеляват в настоящите условия. Героят е явно мъж в разцвета на силите си, щом не само оцелява, но е и водач на група. Представям си го някъде около 35–40 годишен. Това значи, че зад гърба си има около 15 години живот на възрастен. В тези 15 години трябва да се вместят твърде много обществено-социални и природни процеси: известно време нормален живот, период на разрушаване на цивилизацията поради глад и установяване на едни условия на оцеляване на по-силния, които вече траят известно време. В същото време природата е превзела територии, хищниците са станали едри (еволюция). Това са процеси, които не ми изглежда да могат да се вместят в 15–20 години, а повествованието оставя впечатлението, че героят е свидетел на всичко. Самата разруха на цивилизацията поради глад е нещо, което не би се случило от днес за утре, като при война или катаклизъм, а би отнело години.

И друго, пунктуацията. Твърде много излишни тирета, твърде много многоточия, които би трябвало да изразяват нещо, но някак не усещам какво или поне не навсякъде.

Краят е малко рязък и разочароващ, но погледнат в общия контекст, може би логичен.